На 1 януари 2026 г. България официално стана 21-вият член на еврозоната, завършвайки процеса на интеграция, подкрепен от положителните конвергентни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Решението бе финализирано на 8 юли 2025 г. от Съвета на Европейския съюз, който потвърди обменния курс от 1,95583 лева за едно евро – същият, поддържан от валутния борд в продължение на над 25 години.
Икономически профил и интеграция
България влиза в еврозоната като икономика, която вече е дълбоко интегрирана с единния валутен блок. Със своите 6,5 милиона души население, страната допринася с около 0,7% към БВП на еврозоната. Структурата на българската икономика е сходна с европейската:
-
Услуги: 68% от добавената стойност (72% в еврозоната).
-
Индустрия и строителство: 29% от добавената стойност (26% в еврозоната).
Преди официалното приемане на еврото, българската икономика вече бе силно "евроизирана" – близо 70% от държавния дълг и значителна част от фирмените депозити бяха деноминирани в единната валута.
Основни ползи от еврото
Присъединяването се очаква да стимулира растежа чрез няколко ключови фактора:
-
По-ниски транзакционни разходи: Улесняване на външната търговия и инвестициите.
-
По-ниски лихви: Подобрено доверие на инвеститорите и закотвени инфлационни очаквания.
-
Банкова стабилност: Намалени регулаторни разходи и по-ниски изисквания за минимални резерви.
-
Участие в решенията: България вече има глас при формирането на паричната политика на ЕЦБ.
Предизвикателства и защита на потребителите
Основното притеснение на българското общество остава потенциалът за спекулативно повишаване на цените. За да се противодейства на това, властите въведоха:
-
Двойно обозначаване на цените: От 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г.
-
Засилен мониторинг: Проверки за предотвратяване на злоупотреби при преизчисляването.
Историческият опит показва, че макар обществената подкрепа първоначално да е ниска поради опасения от инфлация, тя обикновено нараства значително след стабилизирането на новата валута.
Фискална устойчивост и бъдеще
България поддържа едни от най-ниските нива на държавен дълг в ЕС – 23,8% от БВП през 2024 г. Въпреки това, преходът крие рискове от отслабване на фискалната дисциплина, която бе наложена от валутния борд. Експертите на ЕЦБ предупреждават, че ще е необходим засилен контрол върху публичните разходи за социална защита, здравеопазване и образование, за да се избегне инфлационен натиск.
Реалната конвергенция на България е впечатляваща – от 35% от средния БВП на глава от населението в еврозоната през 2006 г. до над 60% през 2025 г. Продължаването на структурните реформи ще бъде от решаващо значение за дългосрочния успех на страната в еврозоната.
Все още няма коментари. Бъдете първи!