Индия, под ръководството на премиера Narendra Modi, инвестира милиарди долари в мащабни инфраструктурни проекти, включително пътища, пристанища и нови летища, за да стимулира икономическия растеж и свързаността в най-многолюдната страна в света. Въпреки амбициите, много от тези проекти, като летището в Хисар, остават почти неизползвани, превръщайки се в „летища-призраци“. Тези случаи напомнят за проблемите на Китай, където в миналото огромни инвестиции в инфраструктура, като празни градове и летища, не донесоха очакваните резултати поради липса на търсене.

Летище Хисар: Празни зали и бездомни кучета

Новото летище в Хисар, в щата Харяна, беше открито с големи надежди да облекчи натоварените терминали на Делхи, като предложи капацитет за няколко милиона пътници годишно. Реалността обаче е мрачна: залите за пристигащи и заминаващи са почти празни, по пистата се разхождат бездомни кучета, а летището обслужва предимно военни самолети и редки полети с политици. „Нищо съществено не се е случило от отварянето му“, споделя Subham Nagpal, 43-годишен собственик на магазин на близкия пазар. От 2021 г. властите въведоха субсидирани търговски полети, за да съживят обекта, но успехът остава ограничен. През април 2025 г. Narendra Modi официално откри Maharaja Agrasen Airport в Хисар, подчертавайки потенциала му за регионална свързаност, но според данни летището все още обслужва под пет полета дневно.

Широко разпространен проблем

Случаят с Хисар не е изолиран. Според официални данни за периода декември–март десетина летища в Индия не са обслужили нито един пътник, което ги превръща в „летища-призраци“. Над една трета от тези терминали регистрират средно под пет полета на ден, като някои дни остават напълно бездейни. Тази тенденция отразява несъответствие между предлагането и търсенето, което според El País е резултат от липсата на задълбочени икономически анализи. Подобно на Китай, където проекти като празния град Ордос останаха символ на неуспешни инвестиции, Индия се сблъсква с предизвикателства като:

  • Ниско търсене: Летища в малки градове често нямат достатъчно пътници или авиокомпании, желаещи да оперират там.
  • Конкуренция от големи хъбове: Летища като Indira Gandhi International Airport в Делхи (обслужило 63,5 милиона пътници през 2017 г.) и Chhatrapati Shivaji International Airport в Мумбай доминират пазара.
  • Логистични пречки: Забавяния в проекти поради проблеми с придобиването на земя, екологични разрешителни и надхвърляне на бюджетите, както показва програмата PM Gati Shakti, която цели свързване на производствени клъстери с летища и пристанища.

Сравнение с Китай и бъдещи перспективи

Проблемите на Индия наподобяват тези на Китай, където в миналото огромни инвестиции в инфраструктура доведоха до „призрачни градове“ и летища без пътници. В Индия правителството продължава да залага на проекти като международното летище в Нави Мумбай, което се очаква да започне работа през 2026 г. с капацитет от 20 милиона пътници годишно. Успехът на тези инициативи ще зависи от по-добро планиране, привличане на авиокомпании и стимулиране на икономическа активност в регионите около летищата.