„Подземно езеро“ със сладка вода откриха край Венеция

Голям запас от сладка вода е установен в дълбоки водоносни геоложки пластове в района южно от Венецианската лагуна, като проучваната зона обхваща между 25 000 и 30 000 хектара. Откритието е направено при изследвания на засоляването на подпочвените води по адриатическото крайбрежие и може да се окаже ценен резерв при бъдещи периоди на суша, но учените подчертават, че точният обем на водата и възможностите за безопасното ѝ използване все още не са установени.

Проучванията се извършват от италианския Consorzio di Bonifica Adige Euganeo в рамките на европейския проект SWAMrisk, насочен към управлението на риска от засоляване на крайбрежните водоносни пластове в условията на климатични промени.

Ръководителят на проекта Лоренцо Фризон описва находището образно като своеобразно „подземно езеро“, но геоложки то не представлява голяма свободна водна кухина.

Водата се съдържа в дълбоки водоносни пластове – порести седиментни слоеве, които могат да задържат и пренасят подземни води. Фризон ги сравнява с „гъба“, изградена от различни геоложки материали.

Площта, под която са установени тези дълбоки сладководни ресурси, е между 25 000 и 30 000 хектара, или до около 300 квадратни километра.

Това е площ от мащаба на голям европейски воден басейн, но тя не трябва да се бърка с действителното количество налична вода. За да бъде изчислен обемът на използваемия ресурс, трябва да се установят дебелината, порьозността, пропускливостта и възможностите за естествено възстановяване на водоносните пластове.

Особено важно е, че водата на по-голяма дълбочина изглежда значително по-слабо засегната от проникването на солена морска вода, което вече представлява сериозен проблем в крайбрежните райони на Венето.

При по-плитките подземни води картината е различна. Изследователите са измерили на дълбочина около 7 метра соленост до 14 грама на литър.

За сравнение, средната соленост на морската вода е приблизително 35 грама на литър. Въпреки че измерената стойност е значително по-ниска от тази в морето, подобна концентрация е достатъчно висока, за да направи водата проблематична за много земеделски култури.

Засоляването на крайбрежните водоносни хоризонти е добре познат проблем в района на Адриатика. Когато речният отток намалява, морската вода може да прониква по-навътре по речните корита и в свързаните с тях подземни системи.

Продължителните засушавания, прекомерното изпомпване на подземни води и покачването на морското равнище могат допълнително да увеличат риска.

Именно този проблем е в центъра на проекта SWAMrisk – Salt Water Intrusion Assessment and Monitoring for Climate Change Risk Management, финансиран по програмата Interreg Italy–Croatia.

Проектът обединява италиански и хърватски партньори и изследва как климатичните промени влияят върху проникването на солена вода в крайбрежните водоносни пластове. Целта е да бъдат разработени по-добри системи за наблюдение и модели за управление на водните ресурси в уязвимите части на Адриатическия регион.

Новоустановените дълбоки сладководни пластове са особено интересни именно защото изглеждат по-добре защитени от процесите, които вече засоляват водите по-близо до повърхността.

Това обаче не означава, че водата може веднага да започне да се изпомпва.

Учените трябва първо да установят количеството и качеството на водата, скоростта, с която водоносният пласт се възстановява, и как евентуалното черпене би повлияло върху движението на солените и сладките подземни води.

Прекомерното изпомпване от крайбрежен водоносен пласт може да има обратен ефект – да понижи налягането на сладката вода и да улесни проникването на морска вода към него.

Затова специалистите разглеждат откритието като потенциален стратегически воден резерв, а не като вече готов нов източник за питейно или земеделско водоснабдяване.

Новината предизвика положителни реакции във Венето. Матео Балдан от Регионалния съвет на Венето определи откритието като значимо и посочи, че подобен ресурс може в бъдеще да осигури допълнителна възможност за реакция при недостиг на вода, включително за земеделието.

Той също подчерта необходимостта от допълнителни научни изследвания, преди да се вземе решение за използване на водата.

Ключовият въпрос сега е дали ресурсът може да бъде експлоатиран без нарушаване на естествения хидрогеоложки баланс и без ускоряване на навлизането на солена вода.

Ако последващите сондажи и анализи потвърдят достатъчно голям и устойчив запас, дълбоките водоносни пластове край Венеция биха могли да се превърнат във важен резерв за район, който е все по-силно изложен на суша, засоляване и климатични промени.