Подготвят закон за големите търговски вериги

До края на 2026 г. в Народното събрание се очаква да бъде внесен законопроект за регулиране на големите търговски вериги в България. Това обяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в предаването „Денят започва“ по Българската национална телевизия (БНТ).

По думите му бъдещото законодателство трябва да въведе правила за разполагането, размера и работното време на големите магазини. Министърът смята, че в момента липсва достатъчно конкретна регулация за развитието на търговските вериги.

Абровски заяви, че България е единствената държава без подобно законодателство. Това е негова оценка, а не потвърден сравнителен анализ на нормативните режими в останалите европейски страни.

Един от проблемите, които министърът посочи, е концентрацията на големи магазини на малко разстояние един от друг.

Той даде пример със София, където на около 500 метра могат да бъдат разположени два обекта на една и съща търговска верига, а в непосредствена близост до тях да работят и други големи магазини.

Според Абровски подобна концентрация поставя въпроси за натоварването на пътната инфраструктура, задръстванията и шума в жилищните райони.

Министърът разказа и за разговор с представител на голяма търговска верига, който му съобщил за планирани инвестиции от 150 милиона евро в България.

Абровски поставил въпроса дали разходите за изграждането на нови магазини няма впоследствие да бъдат компенсирани чрез по-високи надценки върху стоките, плащани от потребителите.

По думите му представителят на компанията признал, че не е разглеждал въпроса от тази гледна точка. Министърът не посочи името на веригата, а твърдението за евентуално прехвърляне на инвестиционните разходи върху клиентите не беше подкрепено с конкретни данни.

Паралелно с подготовката на законопроекта държавата провежда проверки в големите търговски вериги.

Абровски съобщи, че в рамките на три последователни дни контролните органи проверяват всички магазини на една от четирите големи вериги в страната.

Целта, според министъра, е да бъдат проверени качеството и безопасността на предлаганите храни, както и начинът, по който се формират крайните продажни цени.

„Ние не гоним никой. Ние проверяваме и искаме да гарантираме на българския гражданин, че яде качествена, здрава храна, безопасна“, заяви Абровски.

Той отново постави въпроса за разликите в цените на хранителните продукти между България и други европейски държави.

Като пример министърът посочи млякото в Люксембург, което според негови наблюдения се продава по-евтино, отколкото в София.

Сравнението обаче предизвика възражения от страна на Българската асоциация на млекопреработвателите. Според организацията показаното от Абровски мляко е трайно, ултрапастьоризирано, докато сравнението е направено с прясно пастьоризирано мляко в България.

От асоциацията посочват още, че върху крайната цена влияят различните разходи за съхранение и транспорт, както и ставките на ДДС. В Люксембург за храните се прилага свръхнамалена ставка от 3%, докато в България стандартната ставка е 20%.

Проверките на търговските вериги не започват с настоящата акция. Още на 21 октомври държавните институции предприеха съвместни проверки в централните складове на големите вериги.

Тогава Българската телеграфна агенция съобщи, че в контрола участват Българската агенция по безопасност на храните, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите.

Обявената цел беше да се проследи движението на храните от производителите и доставчиците до търговските обекти, както и да се изясни формирането на крайните цени.

Новият закон за търговските вериги все още е на етап подготовка. Не са представени окончателни текстове, конкретни ограничения или срокове за прилагането им.

Предстои да стане ясно дали законопроектът ще предвижда ограничения за откриването на нови магазини, изисквания за минимално разстояние между обектите, правила за работното време или други мерки.

До приемането на евентуални законодателни промени действащите правила за търговията, конкуренцията, устройството на територията и защитата на потребителите остават в сила.