Татуировките са по-популярни от всякога – почти всеки трети американец има поне една. Но зад ярките изображения се крие процес, който остава невидим за окото.

Ново изследване показва, че мастилото не остава само в кожата, а се придвижва към лимфните възли, където може да предизвика дълготрайни промени в имунната система. Засега учените не могат да кажат дали тези промени са благоприятни или рискови, но подчертават, че пигментите могат да променят локалния имунитет за години напред.

„Татуировките не са само козметична процедура – те са свързани и с определени проблеми, включително възпалителни реакции в имунната система, които трябва да бъдат допълнително проучени“, коментира първият автор на изследването Сантяго Ф. Гонсалес пред New Atlas.

Трайността на татуировките се дължи на сложната смес от мастила, които не се разтварят в телесните течности. Макар предишни проучвания да са свързвали някои съставки на мастилата със здравословни рискове, малко се знае за взаимодействието им с имунния отговор. За да изяснят този процес, Гонсалес и екипът му разработват модел с лабораторни мишки.

Учените татуират малка зона от 25 квадратни милиметра върху стъпалата на мишките, използвайки три широко разпространени търговски мастила – черно, червено и зелено. С помощта на усъвършенствана микроскопия те проследяват движението на мастилото в реално време. Оказва се, че пигментът не остава само в кожата, а се транспортира към лимфните възли, където макрофагите – клетки, които унищожават патогени и увредени клетки – го поглъщат и задействат възпалителна реакция.

Само 24 часа след татуирането изследователите регистрират „значително намаляване“ на броя на макрофагите, което подсказва, че мастилото причинява клетъчна смърт. Следи от пигмента остават в лимфните възли дори два месеца по-късно.

Авторите предполагат, че продължителното присъствие на мастило и загубата на макрофаги може да отслаби способността на тези клетки да ограничават разпространението на вируси и бактерии. „В момента провеждаме последващи изследвания, за да оценим тези възможности“, казва Гонсалес. „Трябва да проучим и потенциалната връзка между татуировките и рака.“

Тъй като макрофагите играят ключова роля в изграждането на имунен отговор след ваксинация, екипът тества как мастилото влияе на ваксини. Те инжектират мРНК ваксина срещу COVID-19 или UV-инактивирана ваксина срещу грип директно в татуираната зона. При COVID ваксината антителният отговор срещу спайк протеина отслабва, докато при грипната ваксина се наблюдава обратното – мастилото вероятно усилва имунната реакция.

Гонсалес обяснява, че мРНК ваксините разчитат на макрофагите, които трябва да поемат ваксината и да представят антигените. „При татуираните индивиди тези макрофаги са пълни с мастило, което им пречи да функционират нормално“, казва той. При грипната ваксина обаче водеща роля имат дендритните клетки, които реагират на възпалението, причинено от умиращите макрофаги, като на естествен адювант.

В заключение Гонсалес препоръчва хората да избягват поставянето на ваксини директно върху татуирана кожа и да подхождат с умерена предпазливост към татуирането като цяло. „Не искаме да плашим никого, но е добре да има известна предпазливост при правене на нови татуировки“, казва той.

Изследването е публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.