Докато стандартните дисплеи на смартфони и телевизори постоянно подобряват своите характеристики, устройствата за виртуална реалност са изправени пред сериозна технологична бариера. Колкото по-близо до окото е един екран, толкова по-микроскопични трябва да бъдат неговите пиксели.
Проблемът е, че при традиционните micro-LED технологии качеството на образа се влошава рязко, когато елементите станат по-малки от един микрометър.
За да решат този казус, изследователи от Технологичния университет „Чалмърс“, Гьотеборгския университет и Университета в Упсала внедриха радикално нов подход. Вместо конвенционални диоди, те използват т.нар. „метапиксели“, изработени от волфрамов оксид. Този материал променя свойствата си от изолатор към метал под въздействието на електричество.
Подобно на пигментите в птичите пера, тези структури отразяват светлината по различен начин в зависимост от подредбата си, елиминирайки нуждата от собствен светлинен източник и избягвайки проблемите с преливането на цветовете.
Резултатът от това откритие е създаването на „ретинална електронна хартия“ с впечатляваща плътност от над 25 000 пиксела на инч. Самите метапиксели са с широчина едва 560 нанометра, което съответства на индивидуалните фоторецептори в човешката ретина.
Според професор Андреас Далин, това е таванът на човешкото зрение – окото просто не може да възприеме по-висока детайлност.
Възможностите на технологията бяха демонстрирани чрез пресъздаване на шедьовъра на Густав Климт – „Целувката“. Картината бе изобразена върху площ от едва 1,4 x 1,9 мм, което е приблизително 4000 пъти по-малко от дисплея на типичен телефон.
Водещият автор на изследването, Кунли Сионг, вярва, че този пробив ще промени изцяло дистанционното сътрудничество и научните изследвания, предлагайки визуализации, които са визуално идентични с действителността.
Все още няма коментари. Бъдете първи!