НАТО пусна платформа за бърза покупка на антидрон системи

НАТО стартира нова платформа за бързо придобиване на системи за противодействие на дронове. Чрез нея всички 32 държави членки, включително България, ще могат да купуват предварително одобрено оборудване, без да преминават през нова тръжна процедура. Решението идва на фона на зачестилите нарушения на въздушното пространство с безпилотни летателни апарати в Европа.

Новата платформа е част от инициативата NATO Drone Edge, представена през юли 2026 г. на Форума на отбранителната индустрия на Алианса в Анкара.

Според официалното съобщение на Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) целта е съюзниците да получат по-бърз достъп до ефективни технологии за откриване, проследяване и неутрализиране на враждебни дронове.

Платформата ще функционира като специализиран каталог за военни покупки, в който държавите ще могат да избират подходящи системи според оперативните си потребности.

„Идеята е да предложим своеобразен механизъм за закупуване, понякога определян като електронна търговия, чрез който тези средства за борба с дронове да могат да бъдат придобивани по изключително лесен начин“, обясни пред журналисти Клаудио Палестини, ръководител на отдела за иновации и внедряване на технологии в НАТО.

В рамките на процедурата са били разгледани над 80 предложения, като след техническа и финансова оценка са избрани 16 решения от пет компании.

Одобрените производители са френската Alta Ares, германската Quantum Systems, американските Axon Enterprise и Northrop Grumman, както и британската OSL UK.

Част от избраните технологии вече са използвани в държави от НАТО и в Украйна. Това е било важен фактор при оценяването на тяхната ефективност.

Системите са предназначени за четири основни типа защита.

Първият обхваща отделни стратегически обекти като военни бази, командни пунктове и критична инфраструктура. Вторият е насочен към по-големи територии с диаметър до три километра, включително летища и логистични центрове.

Третият тип системи е предназначен за наблюдение и защита на гранични участъци с дължина до 20 километра.

Четвъртият осигурява защита на военни конвои с дължина до 300 метра, движещи се със скорост до 50 километра в час.

Предлаганите технологии включват средства за откриване и проследяване на безпилотни апарати, електронно заглушаване, дронове-прехващачи и други средства за физическо неутрализиране на заплахите.

Цените на отделните системи варират между 1,6 и 25 милиона евро, според информацията за представянето на платформата. Държавите ще могат да избират между закупуване и наемане на оборудването.

Едно от основните предимства на новия механизъм е съкращаването на времето за придобиване.

Вместо всяка държава да организира самостоятелна процедура за подбор на доставчици, тя ще може да използва вече сключените рамкови договори на НАТО.

Договорите са със срок от 18 месеца и възможност за удължаване. Алиансът планира периодично да организира нови конкурси, за да включва по-съвременни технологии.

НАТО е отделил и 3,1 милиона евро за допълнителни изпитвания на системите, които държавите членки или командванията на Алианса могат да поискат преди окончателното им придобиване.

Сред избраните доставчици особено внимание привлича френската компания Alta Ares.

Според информация на Reuters тя е спечелила шест от общо 16 позиции в рамковото споразумение. Компанията разработва системи с изкуствен интелект за физическо прехващане на дронове, включително апарати от типа „Шахед“.

Разработките ѝ използват и данни от реални бойни действия в Украйна.

Стартирането на платформата е част от по-широките усилия на НАТО за укрепване на защитата срещу безпилотни летателни апарати.

На 7 юли 2026 г. съюзниците обявиха ангажимент да инвестират над 40 милиарда долара през следващите пет години в способности за противодействие на дронове.

Това решение е заложено в официалната инициатива NATO Drone Edge, която предвижда също до края на 2027 г. броят на обучаваните оператори на дронове във въоръжените сили на съюзниците да се увеличи петкратно.

Необходимостта от подобни мерки се засилва заради случаите на навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство на европейски държави.

Полша, Румъния и балтийските страни са сред държавите, които съобщават за подобни инциденти. Те поставят нови изисквания пред системите за противовъздушна отбрана, особено при защитата на граници и важна инфраструктура.

За България, като държава членка на НАТО и страна от Черноморския регион, новият механизъм създава възможност за по-бърз достъп до предварително оценени средства за защита срещу дронове.

Стартирането на платформата обаче не означава, че България вече е закупила някоя от предлаганите системи. За конкретни доставки ще бъдат необходими отделни решения и заявки от съответните национални институции.

От НАТО подчертават, че технологиите за противодействие на дронове се развиват изключително бързо, поради което механизмът ще бъде актуализиран редовно.

Целта е съюзниците да могат да реагират по-ефективно на новите въздушни заплахи, без да губят месеци в процедури за избор на оборудване.