Според ново проучване на NASA, най-големият спътник на Сатурн – Титан – може да не крие глобален океан от течна вода, както се смяташе досега, а слой от ледено-каменна каша.

Данните от мисията Cassini, събрани през 2012 г. и повторно анализирани, показват, че реакцията на Титан на приливните сили на Сатурн има 15-часово закъснение. Това не съответства на напълно течен или твърд вътрешен слой, но отговаря на полутвърда, „слъшеста“ структура.

Изследователите установяват, че вътрешността на Титан вероятно представлява смес от лед VI и лед VII – форми на лед, които остават стабилни при огромно налягане – и скали, примесени с джобове от топла вода с температура около 20 °C.

Такива условия биха могли теоретично да поддържат примитивни микробни форми на живот, ако минерали достигнат до тези водни джобове.

„Никой не очакваше толкова силно енергийно разсейване вътре в Титан,“ казва изследователят от JPL Flavio Petricca. „Ниската вискозност на кашата позволява на спътника да се деформира под приливите и да отвежда топлината, която иначе би стопила леда.“

Откритието променя представите за вътрешната структура на Титан и подсказва, че бъдещи мисии ще трябва да се подготвят за изследване на „най-големия слъши във Вселената“ – макар че остава шеговитият въпрос дали няма да се наложи да носят и сиропи за вкус.