Въпреки че е най-близкото небесно тяло до Земята и единственото, на което човек е стъпвал, Луната продължава да крие загадки. Една от тях – структурата на нейното ядро – вече получава отговор благодарение на ново изследване, публикувано в списание „Nature“.
Учените установяват, че ядрото на Луната се състои от два ясно разграничени слоя:
-
външен течен слой,
-
вътрешен твърд слой с плътност, близка до тази на желязото.
Тази структура напомня на централната ос на Земята и заема около 15% от радиуса на Луната, потвърждавайки теории на НАСА за сходствата между двата обекта.
Откритието хвърля светлина върху древното магнитно поле на Луната, което е било генерирано от вътрешна активност и електрически токове. С времето, при охлаждането на ядрото, тази динамика е изчезнала, а с нея и магнитното поле.
Изследването е резултат от десетилетия научна работа и напредък в технологиите, които позволяват по-прецизно моделиране на вътрешната структура на небесни тела. То подчертава значимостта на Луната не само като обект на изследване, но и като ключ към разбирането на еволюцията на планетарните системи.
Все още няма коментари. Бъдете първи!