Туристите, желаещи да се насладят на панорамна гледка към Биг Бен, Катедралата Свети Павел и Бъкингамския дворец, превърнаха Лондонското око в една от най-посещаваните атракции на града от откриването му преди 25 години в неделя.

Наблюдателното колело, което предлага на посетителите 30-минутно пътуване в стъклена капсула, първоначално е трябвало да бъде демонтирано след пет години, но популярността му доведе до това, че миналата година то бе превърнато в постоянна част от силуета на река Темза.

В ясен ден туристите, пътуващи на колелото, могат да видят замъка Уиндзор, 900-годишният дом на кралското семейство, на 40 километра (24,85 мили) разстояние, докато за британците то се превърна в синоним на градските фойерверки в новогодишната нощ.

Колелото е идея на архитектите съпрузи Дейвид Маркс и Джулия Барфийлд, създадена за да отбележи хилядолетието. Формата му символизира цикъла на живота.

"Кръгът няма начало и край. Той е символ на преминаването на времето", каза Барфийлд пред Ройтерс, добавяйки, че при откриването си то е било една от малкото възможности за гледка към Лондон от високо.

От началото на експлоатацията му силуетът на града се е трансформирал от нови небостъргачи, които могат да се видят от колелото. "Краставицата" (The Gherkin) отвори врати през 2004 г., "Парчето" (The Shard), най-високата сграда в Лондон, последва през 2013 г., а "Рендето за сирене" (The Cheesegrater) през 2014 г.

Около 3,5 милиона души плащат от 29 паунда (37,17 долара) за билет, за да се возят на Лондонското око всяка година.

Популярността му вдъхнови десетки имитации на колела в градове по света, но с височина 135 метра (442,91 фута), Лондонското око остава най-голямото конзолно наблюдателно колело в света.

Планът на архитектите е бил атракцията да съживи част от Южния бряг на Лондон и 1% от годишните приходи на атракцията се плащат за поддържане на обществената зона около нея.