Легендарният Бермудски триъгълник, който десетилетия наред всяваше страх с безследно изчезнали кораби и самолети, изглежда е загубил своята зловеща слава. Последните научни анализи и наблюдения показват, че през последните години инцидентите в региона са намалели рязко. Мистерията около зоната между Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико вече се обяснява с естествени причини, които вече не са активни в същата степен.

Учени като Роналд Капър от What If Science предполагат, че в миналото под океанското дъно са действали специфични сили. Става въпрос за метанови полета и масивни газови емисии, които са имали способността да предизвикват внезапно потъване на плавателни съдове и технически повреди в двигателите на самолетите. Към днешна дата тези опасни природни феномени са затихнали или са изчезнали напълно, което обяснява липсата на нови мистериозни случаи.

В скорошен анализ на феномена експерти отбелязват, че макар силите под повърхността да са намалели, все още е обект на дискусия дали те са изчезнали безвъзвратно. Паралелно с това австралийският учен Карл Крузелницки подчертава, че статистически броят на произшествията в зоната никога не е надвишавал средните нива за други натоварени морски маршрути. Според него съчетанието от интензивен трафик, човешки грешки и екстремни метеорологични условия е в основата на старата слава на региона.

Научният консенсус днес сочи, че повечето исторически случаи могат да бъдат обяснени с рогови вълни с височина над 30 метра и спецификите на океанската среда. Тъй като през последните години не са регистрирани нови необясними изчезвания, мнозина изследователи вече разглеждат Бермудския триъгълник по-скоро като затихваща легенда, отколкото като реална заплаха.