Кръвната група може да подсказва риск от диабет тип 2

Хората с кръвна група B (трета кръвна група) може да имат по-висока вероятност да развият диабет тип 2 в сравнение с хората от останалите кръвни групи.

Това показва мащабен научен анализ на изследователи от Китай, публикуван в медицинското списание BMC Medicine. Установената разлика е около 28%, но учените подчертават, че кръвната група сама по себе си не определя дали човек ще развие заболяването.

Изследването е публикувано на 20 май 2024 г. и отново привлече внимание през 2026 г. заради възможната връзка между кръвните групи и метаболитното здраве.

Екипът, сред чиито водещи автори е Фанг-Хуа Лю от болницата „Шъндзин“ към Китайския медицински университет в Шънйанг, е извършил т.нар. чадърен преглед – научен метод, при който се обобщават резултатите от множество вече публикувани систематични обзори и метаанализи.

Изследователите са разгледали 51 систематични обзора с метаанализи, включващи общо 270 предполагаеми връзки между кръвните групи ABO и Rh и различни здравословни състояния. Сред тях са сърдечносъдови, инфекциозни, онкологични и метаболитни заболявания.

След оценка на статистическата надеждност на резултатите учените установяват, че само една от разгледаните връзки достига най-високата категория доказателства в използваната от тях система за оценяване – връзката между кръвна група B и диабет тип 2.

Според оригиналното научно изследване в BMC Medicine при хората с кръвна група B е отчетено съотношение на шансовете за диабет тип 2 от 1,28 спрямо хората с други кръвни групи. Анализът на тази връзка се основава на данни за 6870 души с диабет.

Това често се представя като 28% по-висок риск, но има важно статистическо уточнение: изследването отчита 28% по-високи шансове, което не е непременно равнозначно на точно 28% увеличение на абсолютния риск от заболяване.

Например резултатът не означава, че 28 от всеки 100 души с кръвна група B непременно ще развият диабет. Той показва статистическа зависимост при сравнение между групи от хора.

Връзката се отнася до кръвна група B независимо от положителния или отрицателния резус фактор. В отделен метаанализ, публикуван през 2022 г., не е установена значима връзка между Rh фактора сам по себе си и диабет тип 2.

Въпреки резултатите учените не са доказали, че кръвната група причинява заболяването. Възможно е връзката да се обяснява с комбинация от генетични, метаболитни и други биологични особености.

Една от обсъжданите хипотези е свързана с чревния микробиом – съвкупността от микроорганизми, които обитават храносмилателната система. Някои изследвания предполагат, че различията в антигените на кръвните групи могат да влияят върху състава на чревните бактерии и процесите, свързани с обмяната на глюкозата.

Възможна роля имат и различията в определени възпалителни процеси. Засега обаче няма достатъчно доказателства, които да установят точния биологичен механизъм.

Най-важните фактори за риска от диабет тип 2 остават добре познатите – наднормено тегло, недостатъчна физическа активност, небалансирано хранене, възраст и фамилна обремененост.

За разлика от кръвната група, част от тези фактори могат да бъдат повлияни чрез промени в ежедневните навици.

Редовното движение, поддържането на здравословно тегло и ограничаването на силно преработените храни могат да помогнат за намаляване на вероятността от развитие на диабет тип 2.

Резултатите от китайския анализ не означават, че хората с кръвна група B трябва да предприемат специално лечение или да спазват различен хранителен режим само заради кръвната си група.

Кръвната група не е самостоятелен диагностичен тест за диабет. При оценяване на индивидуалния риск лекарите вземат предвид множество показатели, включително тегло, фамилна история, придружаващи заболявания и резултати от изследванията на кръвната захар.

При наличие на рискови фактори профилактичните изследвания на кръвната захар и гликирания хемоглобин (HbA1c) могат да помогнат за ранното откриване на нарушения в обмяната на глюкозата.

Основният извод от изследването е, че кръвна група B може да бъде допълнителен показател за предразположеност към диабет тип 2, но не е присъда за здравето. Много по-голямо практическо значение имат навременното проследяване на рисковите фактори и поддържането на здравословен начин на живот.