Отглеждането на котка като домашен любимец е свързано с по-висок риск от развитие на състояния, свързани с шизофрения. Това показва научен преглед на съществуващи изследвания, публикуван през 2023 година. Авторите на проучването от Австралийския център за изследване на психичното здраве в Куинсланд обаче изрично подчертават, че констатациите показват единствено статистическа асоциация, а не причинно-следствена връзка. Настоящите данни не означават, че вашият домашен любимец тайно вреди на здравето ви, като са необходими по-надеждни проучвания за окончателни изводи.

Хипотезата за връзка между котките и шизофренията датира от 1995 година и се основава на теорията за инфекция, пренасяна от животни на хора. Като възможно обяснение се посочва излагането на Toxoplasma gondii – паразит, който се свързва с котките и може да се предаде на хората чрез контакт с изпражнения на заразено животно, недопечено месо или замърсена вода. До момента обаче научните изследвания по темата дават противоречиви заключения.

В своя метаанализ психиатърът Джон Макграт и неговият екип анализират изследвания, публикувани през последните 44 години в 11 държави, включително САЩ и Обединеното кралство. Учените установяват значима положителна връзка между отглеждането на котки в широкия смисъл на понятието и повишения риск от разстройства от спектъра на шизофренията. Според публикувания документ, след коригиране на съпътстващите променливи, при хората, изложени на контакт с котки, вероятността от развитие на шизофрения е приблизително два пъти по-голяма.

Точните причини за шизофренията остават разнообразни, сложни и до голяма степен неизвестни, като роля играят комбинация от генетични, биологични и екологични фактори. Част от анализираните документи свързват контакта с котки по време на детството с по-голяма вероятност за проява на симптоми, но резултатите са непоследователни. Например, едно от общо 17-те изследвания в прегледа не открива връзка при притежание на котка преди 13-годишна възраст, но отчита значима зависимост конкретно за периода между 9 и 12 години. Това показва, че критичният времеви прозорец за излагане на риска не е точно дефиниран.

Връзката с паразита Toxoplasma gondii се обяснява с неговата способност да персистира в централната нервна система и да влияе на невротрансмитерите, което се свързва с промени в личността и психотични прояви. Въпреки това инфектирането с паразита, което по данни на CDC засяга над 40 милиона души в САЩ най-често без симптоми, не доказва, че той причинява шизофрения или че е предаден задължително от котка. Друго проучване сред 354 студенти по психология в САЩ не намира връзка между притежанието на котка и шизотипните прояви, но отчита по-високи резултати при лица, които са били хапани от котка. Учените предполагат, че това може да се дължи на други патогени, като бактерията Pasteurella multocida.