Генетичен дефицит: Защо някои хора не понасят алкохол и сладко?

Генетични особености в организма са в основата на внезапното или вродено нежелание за консумация на спиртни напитки. Изследванията показват, че специфични ензимни дефицити и вариации във вкусовите рецептори определят дали човек ще изпитва удоволствие от чашката или физически дискомфорт, действайки като биологична защита срещу пороците.

Ензимният „щит“ на организма

Основният виновник за лошото самочувствие след глътка алкохол е дефицитът на ензима алдехид дехидрогеназа (ALDH2). Когато този ензим не работи правилно, в тялото се натрупва ацеталдехид – силно токсично вещество.

Резултатът е светкавична реакция дори при минимални количества:

• Силно зачервяване на лицето;

• Гадене и главоболие;

• Ускорен пулс.

Този феномен е особено застъпен при варианта ALDH2*2, срещан често при хора от източноазиатски произход, и реално служи като естествена бариера срещу развитието на алкохолизъм.

Връзката между горчивината и захарта

Нашето възприятие за вкус също играе ключова роля. Генетичните вариации в рецепторите TAS2R38 (за горчиво) и TRPV1 (за парене) карат някои хора да усещат алкохола като изключително неприятен и горчив.

Интересна е връзката със сладкото. Учените са установили, че мозъчните пътища за възнаграждение при захарта и алкохола често се припокриват. Хората, които имат ниска чувствителност към сладост, понякога са по-склонни към злоупотреба, докато при други отказът от пиене води до внезапен „глад“ за захарни изделия в опит да се компенсира нивата на допамин.

Когато тялото каже „стоп“

Освен наследствеността, внезапното отвращение може да бъде провокирано от:

1. Възрастови промени в метаболизма.

2. Скрити чернодробни проблеми.

3. Несъвместимост с определени медикаменти.

„Генетиката не е съдба, но влияе значително върху вкусовите предпочитания и риска от злоупотреба“, подчертават експертите.

Разбирането на тези механизми отваря нови врати пред медицината за персонализирани терапии при борбата със зависимостите. Биологичните фактори често се оказват по-силни от волята, определяйки нашите граници по естествен път.