Три жени обвинени в сексуално нападение над таксиджия в Гана

Мъж, работещ като шофьор за платформа за споделено пътуване в Гана, твърди, че е бил подложен на сексуално насилие от три жени, които го наели да ги превози.

Случаят, за който местните медии съобщиха в началото на октомври 2026 г., предизвика обществена дискусия за защитата на мъжете, преживели сексуално посегателство, и за пропуските в законодателството на страната.

Шофьорът разказал за случилото се в интервю за радиостанция Kasapa FM. По думите му трите жени живеели в района на Касоа, близо до столицата Акра, и той ги познавал бегло.

Те поискали да бъдат откарани до квартал Ийст Легон Хилс. След пристигането предложили на шофьора да влезе в жилището им, за да запомни адреса, тъй като се били уговорили да ги вземе отново на следващия ден.

Според разказа на мъжа веднага след влизането му една от жените заключила вратата и прибрала ключовете. След това трите започнали да го докосват против волята му и да го възпират да напусне жилището.

Шофьорът твърди, че се опитал да се съпротивлява, но жените били физически по-силни от него и успели да го обездвижат. По думите му те го принудили да участва в сексуални действия без неговото съгласие.

След предполагаемото нападение мъжът успял да се върне до автомобила си, но се чувствал толкова изтощен, че останал да почива в него около два часа. Той твърди също, че жените не заплатили превоза.

Подробности от разказа му са публикувани от GhanaWebbers на 3 октомври.

Шофьорът заявява, че потърсил съдействие от полицията, но служителите не приели оплакването му сериозно и се присмели на разказа му. Това е негово твърдение, за което няма представено независимо потвърждение от полицейските власти.

Към момента няма публично потвърдена информация за повдигнати обвинения или съдебно производство срещу трите жени. Описаното сексуално посегателство също не е установено с официално разследване или съдебно решение.

Случаят предизвика реакции сред юристи в Гана. Адвокатът Остин Брако-Пауърс призова мъжете, преживели сексуално или домашно насилие, да не премълчават подобни случаи от страх, че обществото няма да им повярва.

В изказване, отразено на 6 октомври от Citi Newsroom, юристът обясни, че действащата правна дефиниция на изнасилването в Гана не обхваща по същия начин мъжете, станали жертва на принудителни сексуални действия.

Според него при подобни обстоятелства пострадалите могат да търсят защита чрез други разпоредби, включително тези за сексуално посегателство и физическо нападение.

Брако-Пауърс подчертава, че това не означава, че извършеното срещу мъж не представлява сексуално насилие, а че законодателството не осигурява еднаква правна защита за всички пострадали.

Той настоява за промени в законите на Гана, които да позволят по-адекватно разглеждане на случаите на сексуално насилие срещу мъже.

Юристът предлага също създаването на обществена платформа, подобна на движението MeToo, чрез която мъжете да могат да споделят преживяванията си и да насочват вниманието към проблема.

Според него обществените нагласи, че мъжете трябва винаги да бъдат физически силни и способни да се защитят, често възпират пострадалите да търсят помощ.

Случаят в Гана поставя въпроса за отношението към жертвите на сексуално насилие независимо от техния пол. Липсата на съгласие е определяща за сексуалното насилие, независимо дали пострадалият е мъж или жена.