Нови правила за ЕС: по-малко вето при разширяването

Европейската комисия представи нов модел за подготовка на Европейския съюз за следващото му разширяване, който предвижда поетапно интегриране на кандидатстващите държави, повече европейско финансиране още преди членството и нови механизми за защита на върховенството на закона след присъединяването. Сред обсъжданите промени е и ограничаване на използването на единодушие при някои междинни решения в преговорния процес.

Според Европейската комисия ЕС може да приеме нови членове без предварителна промяна на основополагащите европейски договори, но трябва да адаптира начина, по който взема решения, разпределя бюджета и защитава основните си ценности след бъдещо разширяване.

Една от ключовите идеи е част от междинните решения в процеса на присъединяване да се вземат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие. Това би могло да се отнася например до откриването на преговори и други междинни стъпки.

Това обаче не означава премахване на правото на вето върху окончателното приемане на нова държава. За членството продължава да е необходимо съгласието на всички държави от ЕС. Освен това самото въвеждане на квалифицирано мнозинство там, където сега се изисква единодушие, трябва първо да бъде одобрено от страните членки.

Подобна посока вече получи подкрепа и от Европейския парламент, който през март призова изискването за единодушие да отпадне при някои междинни решения, включително при откриването и затварянето на отделни преговорни клъстери и глави.

Съществена част от предложенията е свързана с по-силни гаранции след приемането на новите членове. В бъдещите договори за присъединяване могат да бъдат включвани секторни предпазни механизми и нова институционална защитна клауза, така че ангажиментите, поети по време на преговорите, да продължат да бъдат изпълнявани и след членството.

При сериозни нарушения на европейските ценности или принципа на лоялно сътрудничество сред най-тежките възможни мерки се разглежда временно ограничаване на правото на глас в Съвета на ЕС. Предлага се също срокът на действие на предпазните клаузи след присъединяване в области като вътрешния пазар, икономиката, правосъдието и вътрешните работи да бъде значително по-дълъг.

Комисията разглежда разширяването като процес, който трябва да остане основан на постигнатите резултати и да бъде обратим, ако кандидатстваща държава отстъпи от необходимите реформи. Върховенството на закона, демократичните институции и основните права остават сред водещите критерии за напредък към членство. Този принцип е заложен и в действащата политика на ЕС за разширяване.

Предвижда се и поетапно интегриране на кандидатите още преди пълноправното членство. Комисията ще търси възможности държавите да бъдат включвани по-дълбоко в европейските политики в области като енергетика, транспорт, цифрови технологии и отбрана, когато изпълняват съответните условия.

Този подход не трябва да се разглежда като алтернатива на пълноправното членство. В своята позиция Европейският парламент също подкрепя постепенното интегриране, но подчертава, че бъдещите членове трябва в крайна сметка да имат същите права и задължения като сегашните държави от ЕС.

Съществена промяна се очертава и при европейското финансиране. В предложения бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. разширяването вече е заложено като стратегически приоритет. Кандидатите трябва да получават средства за подготовка преди присъединяването, а след членството финансирането постепенно да преминава към механизмите, достъпни за държавите членки.

Особено чувствителна тема е Украйна. Заради размера и структурата на украинския селскостопански сектор Комисията разглежда ограничения и преходни механизми за финансовата подкрепа и достъпа до европейския пазар за определени земеделски продукти. Целта е евентуалното членство да не предизвика рязък шок за Общата селскостопанска политика и земеделските пазари на сегашните членове.

И сега отношенията между ЕС и Украйна предвиждат специални механизми за чувствителните земеделски сектори. Европейската комисия отбелязва, че обновеният режим за свободна търговия между ЕС и Украйна отчита чувствителността на определени европейски селскостопански отрасли.

Предложенията позволяват и преходни ограничения след приемането на нов член – например за свободното движение на работници и услуги, земеделието, чувствителните стоки, европейското финансиране или участието в определени общи системи.

Една от най-интересните идеи за държавите от Западните Балкани е бъдещ нов член да може за определен период да поеме ангажимент да не блокира присъединяването на следващи държави заради двустранни спорове. Въпросът е особено чувствителен, тъй като двустранни конфликти между държави членки и кандидати многократно са забавяли процеса на разширяване.

Комисията възнамерява да продължи и усилията за преминаване към квалифицирано мнозинство в други ключови области на ЕС, сред които санкциите, борбата с данъчните измами и някои фискални решения в енергийната политика. Ще бъде проучено и по-широкото използване на механизма за „засилено сътрудничество“, при който група държави могат да напреднат с обща политика, без задължително всички членове да участват.

Предвиждат се и разговори с Европейския парламент и Съвета за по-ефективно използване на член 7 от Договора за Европейския съюз, който при най-тежки нарушения на европейските ценности позволява временно ограничаване на определени права на държава членка.

Сред държавите, които са най-напреднали в настоящия процес, са Черна гора, Албания, Молдова и Украйна. Комисията предвижда конкретни пътни карти за тяхното присъединяване, ако запазят необходимото темпо на реформите. Украйна вече официално започна преговори през 2024 г., а през юни 2026 г. беше отворен първият преговорен клъстер.

Предложенията тепърва трябва да бъдат обсъдени от държавите членки и Европейския парламент. Това означава, че представеният модел все още не представлява окончателно решение или нови действащи правила за приемане на членове.

Ако бъде подкрепен, той ще очертае рамката, по която ЕС да се подготви за потенциалното си най-голямо разширяване от повече от две десетилетия – като едновременно ускори интеграцията на кандидатите и създаде по-силни механизми срещу блокиране на решения и отстъпление от европейските правила след членството.