Учени откриха възможна нова причина за алергиите
Австралийски учени установиха връзка между клетъчната енергия и алергичните заболявания.
Алергиите може да започват не с прекомерна реакция на имунната система, а с нарушения в енергийното снабдяване на клетките, които изграждат защитните бариери на човешкия организъм.
До тази хипотеза достигат учени от австралийския университет „Грифит“ след мащабен анализ на данни от 116 изследователски групи, включващи 3776 пациенти с алергични заболявания и 2164 души в контролни групи.
Резултатите са публикувани в научното списание Allergy, а на 20 ноември 2026 г. университетът представи откритията в официално съобщение.
Според изследователите ключова роля може да играят митохондриите – клетъчните структури, които осигуряват енергия за жизнените процеси.
Когато тяхната функция е нарушена, клетките, изграждащи защитните повърхности на организма, може да не разполагат с достатъчно енергия, за да поддържат нормалната си дейност.
Тези клетки, наречени епителни, покриват кожата, червата, носната кухина, дихателните пътища и хранопровода. Те образуват бариера срещу микроорганизми, замърсители и други външни фактори.
При отслабване на тази бариера организмът може да стане по-податлив на вещества от околната среда, които впоследствие да отключат или засилят алергични реакции.
Ръководителят на изследването проф. Питър Смит, клиничен имунолог от университета „Грифит“, смята, че това може да промени разбирането за развитието на някои алергични заболявания.
По думите му в продължение на десетилетия алергиите са разглеждани предимно като процес, който започва с неправилна реакция на имунната система, докато увреждането на защитните бариери се приема за последица от възпалението.
Новият анализ предлага и обратна възможност: нарушенията в клетъчната енергия и бариерната функция да предхождат имунната реакция и да създават условия за нейното развитие.
Най-убедителните резултати са установени при еозинофилния езофагит – хронично възпалително заболяване на хранопровода, свързано с алергични механизми.
При всички 13 анализирани независими групи пациенти с това заболяване учените откриват понижена активност на определени гени, участващи в контрола и отстраняването на увредените митохондрии.
Този процес се нарича митофагия и е важен за поддържането на нормалната функция на клетките.
Когато увредените митохондрии не се отстраняват ефективно, това може да наруши клетъчния енергиен баланс и механизмите за защита срещу стрес.
Изследователите откриват сходни признаци и при атопичния дерматит, но резултатите не са еднакви при всички алергични заболявания.
Например анализът не показва общо потискане на митохондриалните механизми при установена астма и назална полипоза, а при алергичния ринит резултатите зависят от конкретните условия.
Това разграничение е важно, защото новата хипотеза не предполага, че всички алергии имат един и същ механизъм или че имунната система не участва в развитието им.
Учените разглеждат и възможното влияние на съвременната среда върху клетъчната енергия.
Сред факторите, които според тях заслужават допълнително изследване, са силно преработените храни, замърсяването на въздуха, микропластмасите, почистващите препарати, недостатъчният прием на хранителни фибри и употребата на антибиотици в ранна възраст.
Предположението е, че различни фактори могат да въздействат върху една обща уязвима система – способността на епителните клетки да произвеждат енергия и да поддържат защитната бариера.
Това обаче не означава, че изследването е доказало пряка причинно-следствена връзка между всеки от тези фактори и появата на алергии.
Анализът се основава предимно на съществуващи данни за генната активност в различни тъкани. Подобни резултати могат да покажат връзки между биологични процеси, но сами по себе си не установяват кое нарушение се е появило първо.
Новата хипотеза предлага и възможно обяснение защо някои алергични заболявания се появяват отново след прекратяване на лечението.
Съвременните терапии често са насочени към овладяване на възпалението и потискане на прекомерната имунна реакция. Ако обаче при част от пациентите съществува по-ранно нарушение в клетъчната функция, то може да продължи да поддържа предразположението към заболяването.
Тази възможност все още трябва да бъде проверена експериментално.
Следващата цел на учените е да установят дали нарушенията в митохондриалната функция се появяват преди първите признаци на алергия.
За целта те предвиждат изследвания на епителните клетки при кърмачета, които ще бъдат проследявани още преди развитието на алергични заболявания.
Необходими са и директни измервания на митохондриалната активност, както и експерименти, които да покажат дали възстановяването на клетъчната енергия действително може да предотврати или ограничи алергичните реакции.
Ако хипотезата бъде потвърдена, това би могло да открие нови възможности за профилактика и лечение, насочени към поддържането на защитната бариера на организма.
На този етап изследването не предлага доказано ново лечение и не променя утвърдените медицински препоръки за пациентите с алергии.
Неговото значение е в предложението за различен поглед към началните механизми на заболяването – не само като проблем на имунната система, но и като възможно нарушение в клетките, които първи контактуват с външната среда.
Основният въпрос, на който науката тепърва трябва да отговори, е дали нарушеното енергийно снабдяване на тези клетки действително предизвиква алергичните реакции, или е част от вече започналия възпалителен процес.
Новините ни и в Google
Добави ни като предпочитан източник


Коментари 0
Още няма коментари. Бъдете първи.