BBC: България, най-бедната страна в ЕС, изпревари Полша, Чехия и Унгария по пътя към еврозоната

България се присъедини към еврозоната като 21-вата държава членка на валутния съюз

Продължи четенето

Докато държави с по-силна икономика в Централна Европа все още стоят извън валутния блок, България – най-бедната в Европейския съюз – направи историческа крачка, като стана част от еврозоната.

Според анализ на BBC, това е финалният етап от дългогодишен процес на приобщаване към Запада, преминал през НАТО, влизането в ЕС и присъединяването към Шенген. За прогресивната част от обществото и градската младеж преходът е символ на развитие, докато в селските райони и сред по-възрастното население преобладава скептицизъм.

Националната валута, левът, която е в обращение от 1881 г., отстъпва място на еврото след близо три десетилетия на фиксиран курс – първоначално към германската марка, а след това и към единната валута. Общественото мнение в страната с население от 6,5 милиона души остава силно поляризирано.

Ситуацията се усложнява и от политическата нестабилност, след като правителството на Росен Желязков падна при вот на недоверие на 11 декември заради спорове около държавния бюджет.

Местният бизнес реагира по различен начин на промяната. Тодор, предприемач от Габрово, споделя пред медията, че инфлацията и страхът от еврото са свили пазара му, и вярва, че по-голямата част от българите биха отхвърлили валутата на референдум – идея, подкрепена от президента Румен Радев, но отхвърлена от парламента. В противовес, търговци в столицата като Огнян Енев виждат в промяната просто техническа стъпка, тъй като цените на имотите и колите отдавна са в евро.

През януари страната ще функционира с две валути, но от 1 февруари левът ще бъде окончателно изтеглен от обращение. За да се предотвратят спекулации с цените, властите въведоха строг контрол, като още от август 2025 г. етикетите са в двете валути при фиксиран курс от 1,95583 лева за евро.

Дизайнът на новите български евромонети цели да съхрани националната памет – на тях са изобразени Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски и Мадарският конник. Остава въпросът дали страната ще последва успешния реформаторски път на балтийските държави или ще попадне в икономическа стагнация.