Банковите печалби в България: АББ оспори 5 твърдения

Печалбата на банковия сектор в България е нараснала от 820 млн. евро през 2019 г. до 1,85 млрд. евро през 2025 г., или с около 126%, а не с 588%.

Това посочва Асоциацията на банките в България (АББ) в публикувано на 12 октомври 2026 г. разяснение, в което оспорва пет разпространени твърдения за печалбите, таксите, лихвите и дивидентите в сектора.

Позицията идва на фона на правителственото предложение за еднократен допълнителен данък върху свръхпечалбите в няколко сектора на икономиката, включително банковия. АББ вече се обяви против мярката, като заяви, че не е доказано наличието на извънредна печалба и че новото облагане може да ограничи възможностите за кредитиране.

Според организацията използването на 2020 г. като отправна точка създава изкривена представа за нарастването на банковите печалби. През тази година, белязана от пандемията от COVID-19, печалбата на сектора е спаднала с 51% до 420 млн. евро.

Сравнението между 2020 и 2025 г. показва ръст от приблизително 340%, изчислен въз основа на публикуваните закръглени стойности. Това също е под цитираните 588%.

АББ подчертава, че през периода 2019–2025 г. са нараснали не само печалбите, но и банковите активи, капиталът и кредитният портфейл. Според асоциацията това развитие е съпоставимо с разширяването на икономиката и не може да се разглежда изолирано.

Второто оспорвано твърдение е, че банковите такси формират половината от печалбите на сектора.

По данни, цитирани от АББ, делът на нелихвения доход в България е 19,5%, при средно 28,6% за Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.

Организацията уточнява, че нелихвеният доход не се състои единствено от такси за обслужване на граждани. Той включва също приходи от управление на активи, консултантски, брокерски и попечителски услуги, инвестиционни продукти и други дейности.

Важно е обаче да се прави разграничение между дял на нелихвения доход в приходите и дял на таксите в печалбата. Това са различни показатели и посочените 19,5% сами по себе си не показват точно каква част от крайната печалба идва от такси.

Според проучване на асоциацията от 2025 г. банковите преводи през дигитални канали са до 5,4 пъти по-евтини от преводите на хартиен носител, а делът на електронните преводи надхвърля 76%.

АББ посочва още, че абонаментните пакети за банково обслужване могат да осигурят над шест пъти по-ниски разходи в сравнение с ползването на отделни услуги по стандартните тарифи.

Третият въпрос е свързан с разпределянето на банковите печалби като дивиденти. Асоциацията оспорва твърдението, че 45% от тях се изнасят извън България.

Според изчисленията ѝ от 2018 г. насам увеличението на собствения капитал на банките, което тя представя като инвестиции и реинвестиции, надхвърля 5,5 млрд. евро.

АББ съпоставя тази сума с реализираните печалби през периода и изчислява съотношение над 70%. По този начин организацията аргументира тезата си, че значителен ресурс остава в банковата система.

Това съотношение обаче не е пряк показател за действително изплатените дивиденти. За точна оценка на дела на разпределените печалби са необходими отделни данни за дивидентните плащания и техните получатели.

Четвъртото твърдение, разгледано от АББ, е че високите банкови печалби се дължат на високи лихви по кредитите.

Организацията посочва, че след началото на цикъла на повишаване на лихвените проценти през 2022 г. банките в България са запазили сравнително ниски лихви по жилищните кредити.

Според цитираните от нея данни на Европейската централна банка към края на първото полугодие на 2026 г. годишният процент на разходите (ГПР) по жилищните кредити в България е 2,75%, а лихвеният процент по новоотпуснатите жилищни заеми е 2,41%.

АББ определя тези равнища като най-ниските в еврозоната.

ГПР включва не само договорената лихва, но и определени допълнителни разходи по кредита. Поради това той е по-подходящ показател при сравняване на общата цена на заемите за потребителите.

Ниските лихви по жилищните кредити обаче не дават пълна картина за източниците на банковата печалба. За такава оценка са необходими и данни за лихвите по депозитите, нетния лихвен доход и останалите банкови дейности.

Петата тема е приносът на банките към икономиката и обществото.

Асоциацията припомня, че по време на пандемията банките са отсрочили плащания по кредити за над 5 млрд. евро, като са предоставили временно облекчение на домакинства и предприятия.

Според АББ банковият сектор е вложил и над 255 млн. евро собствени финансови, технологични и човешки ресурси за подготовката и преминаването към еврото.

Организацията изтъква и данъчния принос на сектора, като посочва, че след въвеждането на глобалния минимален данък през 2024 г. данъчната тежест за засегнатите банки е по-висока.

Сред допълнителните аргументи са инвестициите в държавни ценни книжа. АББ посочва, че обезценката на тези активи през периода 2020–2022 г. е довела до загуби от приблизително 450 млн. евро, а последвалото възстановяване на стойността им е повлияло върху отчетените финансови резултати.

Дебатът за банковите печалби се изостри след предложението за допълнително облагане.

На 25 септември 2026 г. управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди, че подобен данък може да доведе до по-скъпо или по-трудно достъпно кредитиране, да ограничи частните инвестиции и да повиши разходите по държавното финансиране.

В изявлението си, отразено от БТА, Радев подчерта, че печалбата е важен източник за формиране на банков капитал, от който зависи способността на финансовите институции да отпускат кредити и да поемат рискове.

От своя страна АББ смята, че предложеното допълнително облагане нарушава принципите на равнопоставеност и правна сигурност. Това е позиция на банковата асоциация, а не окончателно установено правно заключение.

Основният въпрос остава дали отчетеното увеличение на банковите печалби представлява извънреден доход, който оправдава специално облагане, или отразява нормалното разрастване на банковата дейност и икономиката.

Публикуваните от АББ данни дават аргументи в подкрепа на позицията на сектора, но сами по себе си не решават спора за необходимостта и икономическите последици от предложения данък.

Окончателната оценка зависи както от финансовите резултати и капиталовата устойчивост на банките, така и от конкретния модел на облагане, неговия обхват и очакваното отражение върху кредитополучателите, вложителите и държавния бюджет.