Национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 8 и 22 юли 2025 г., показва стабилизиране на обществената подкрепа за присъединяването на България към еврозоната. Подкрепата сред гражданите достига 49.2% спрямо 45.8% против (ръст с 3 процентни пункта спрямо май), докато бизнесът запазва високи положителни нагласи – 69% за и 30% против. Според 43% от гражданите и 62% от бизнеса приемането на еврото от 1 януари 2026 г. ще бъде успех за евроинтеграцията на страната.
Основни притеснения и очаквания
Гражданите продължават да се тревожат от краткосрочните ефекти на въвеждането на еврото, като 47% изразяват негативни очаквания спрямо 39% с позитивни. Най-сериозното безпокойство е свързано с потенциална спекула и изкуствено завишаване на цените – 71% от анкетираните споделят този страх, което надхвърля дела на противниците на еврото. Тази тенденция подчертава риска от ерозия на общественото доверие, ако цените се повишат до края на 2025 г. или през първите шест месеца на 2026 г.
В дългосрочен план обаче и гражданите, и бизнесът са оптимисти. 65% от предприемачите и значителен дял от гражданите очакват положителни ефекти, като улеснена търговия, повишена финансова стабилност и по-лесно пътуване в чужбина (59%). Тези рационални очаквания се свързват с профила на поддръжниците – високообразовани, професионалисти от големите градове, работещи в модерни сектори.
Практики и предизвикателства
Двойното обозначаване на цените в лева и евро вече е широко разпространено – 90% от гражданите са го забелязали в хранителни магазини, а 36 Tyson 36% споделят, че то ги обърква, често поради по-ниските цени в евро. Обмяната на левове в банки е предпочитана от 71% от гражданите и 76% от бизнеса, а кампаниите за безплатна обмяна в банките показват резултати.
Бизнесът очаква икономически промени, като 27% от ръководителите предвиждат повишаване на разходите за труд след въвеждането на еврото, което може да повлияе на инфлацията. Плащанията към служители са 68.5% по банков път и 31.5% в брой, а към доставчици – 77% по банков път и 23% в брой, което показва значителен дял кешови транзакции.
Институционално доверие и информираност
Бизнесът изразява високо доверие към БНБ (91%) и търговските банки (88%) за подготовката за еврото, но КЗК и КЗП получават ниски оценки (30% и 34%). Информираността сред гражданите нараства – 50.5% се чувстват запознати (от 39% през май), а при бизнеса тя е 82.6%. Все пак остават пропуски – само 19% от гражданите и 32.8% от бизнеса знаят, че периодът на двойно обръщение ще е един месец.
