На 22 декември 1895 г. германският физик Вилхелм Конрад Рьонтген създава първата рентгенова снимка на човешко тяло, като заснема лявата ръка на съпругата си Анна Берта. На изображението ясно се различават костите на пръстите и нейната брачна халка – кадър, който мигновено се превръща в научна сензация.

Историческата снимка е направена само няколко седмици след откритието на новия тип лъчи на 8 ноември 1895 г. Рьонтген работи в лабораторията си в Университета във Вюрцбург, където изследва електрически разряди във вакуум с помощта на катодни тръби. Поради неизвестната им природа той нарича новите лъчи „Х-лъчи“.

Според преданията, когато Анна Берта вижда изображението на собствената си ръка, тя възкликва: „Видях смъртта си!“ Тази реакция отразява шока от възможността човек да види скелета си – нещо немислимо дотогава.

Откритието на Рьонтген променя медицината из основи. Само месеци след публикуването на резултатите му на 28 декември 1895 г., рентгеновите лъчи вече се използват в болници по света за диагностика на фрактури, тумори и чужди тела без хирургична намеса.

Ученият отказва да патентова откритието си, за да остане достъпно за всички. През 1901 г. той получава първата Нобелова награда за физика.

Днес, 130 години по-късно, рентгеновата диагностика е незаменима част от медицината. От класическите снимки до модерните технологии като компютърна томография и цифрова радиография, наследството на Рьонтген продължава да спасява животи. А образът на ръката на Анна Берта остава символ на научния прогрес и началото на нова ера в медицинската визуализация.