Докато протестите на столичните шофьори продължават и тази седмица, решението на кризата с липсата на кадри се оформя по неочакван път — от над 5000 километра разстояние.

Над 30 шофьори от Узбекистан, сред които и 52-годишният Хайрула Каримов от Ташкент, вече работят в Столичния автотранспорт.

За разлика от българските си колеги, които настояват за по-добри условия, Каримов споделя, че заплатата от 1500 евро, служебното жилище и хранителните ваучери го правят „щастлив и благодарен“.

„Работата ми харесва. С колегите сме екип. Изпращам пари на семейството си – пет деца, жена, родители. Искам да ги доведа в България, ако ми удължат договора“, казва Хайрула, който обслужва линия 59 от метростанция „Мизия“ до село Мърчаево.

Контраст между реалности

Средната заплата за автобусни шофьори в София е около 3500 лева, но въпреки това липсват кандидати. Причината според експерти: тежките смени, натовареността и социалните разходи, които превръщат професията в непривлекателна за местни кандидати.

В същото време в Узбекистан средното месечно възнаграждение е около 700 лева, а интересът към работа в Европа е огромен. Каримов научава за възможността чрез реклама, в която са обещани заплати от 1100 до 1500 евро и възможност за извънредни часове.

„Всичко се свежда до парите“, споделя българският шофьор Добри, който кара в екип с Каримов. „Той не е тук заради сините ми очи, а защото иска да изкара пари за семейството си.“

Столична компания, глобален недостиг

Столичният градски транспорт изпраща покани за работа в Централна Азия, а Узбекистан не е единствената държава, от която се търсят служители — такива кампании се водят и във Варшава.

Според ръководството на „Автотранспорт“, узбекските шофьори се оказват отговорни и коректни, като се адаптират бързо, въпреки езиковите бариери.

Социална перспектива: проблемите отвъд волана

Историята на Каримов поставя фокус върху две основни кризи в България – демографската и трудовата. Самият той отбелязва, че семействата в Узбекистан са многолюдни, докато в България „хората имат по едно-две деца“. Няколко месеца след пристигането си той вече разбира: липсата на хора стои в основата на проблема с шофьорите, не просто заплатите.