Света преподобна Параскева Епиватска, почитана в България като Петка Българска, е една от най-обичаните и уважавани светици в православния свят. Родена през XI век в град Епиват (днешния Селимпаша, Турция), тя още от детството си проявява дълбока вяра и състрадание към ближните.

Името ѝ, което означава "подготовка" и "петък" (денят на подготовка за събота в юдаизма), отразява нейната отдаденост на духовния живот. Параскева раздава цялото си наследство на бедните и тръгва по дълъг път на поклонничество, посещавайки светите места в Цариград и Йерусалим. Впоследствие приема монашество и води отшелнически живот в Йорданската пустиня.

В края на живота си се връща в родните си земи, но остава неизвестна за околните. След смъртта ѝ мощите ѝ са открити нетленни и започват да стават чудеса. През 1238 г. българският цар Йоан Асен II пренася мощите в Търново, където те се превръщат в светилище за народа. След падането на България под османско владичество мощите преминават през различни градове, за да достигнат до своя последен дом в румънския град Яш, където се пазят и до днес.

Животът и чудесата на Света Петка са описани от свети патриарх Евтимий и са източник на вдъхновение за безброй поколения вярващи. Нейната дълбока вяра, самоотверженост и любов към ближните я превръщат в символ на благотворителността и духовната чистота.

На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.