Съвместният парламентарен комитет (СПК) между Европейския съюз и Северна Македония излезе с обща позиция след своето заседание, проведено в Страсбург.

Основната препоръка, приета от евродепутатите и северномакедонските народни представители, е Скопие незабавно да премине към следващата фаза на преговорите за присъединяване към ЕС.

Тази стъпка обаче е директно обвързана с изпълнението на предварително поетите ангажименти, като най-важният от тях е приемането на конституционните промени.

Комитетът, който е съпредседателстван от депутата от ВМРО-ДПМНЕ Иванка Василевска и Карло Реслер от страна на Европейския парламент, подчертава, че разширяването трябва да се осъществява стриктно в рамките на Копенхагенските критерии и въз основа на принципа на собствени заслуги.

Това означава, че напредъкът зависи от изпълнението на всички критерии, включително и от промяната в основния закон, целяща интегрирането на българите в конституционните части на страната. Позицията беше ясно изразена и от докладчика на ЕП за Северна Македония, Томас Вайц.

В официалния документ от общо 23 препоръки се призовава следващата фаза на преговорите да започне „без ненужно отлагане“, веднага щом бъдат изпълнени условията, поставени от Съвета.

Препоръката изрично подчертава необходимостта от „решителни стъпки“ за напредък в преговорния процес, съобразено с Преговорната рамка на ЕС, и изпълнение на предварително поетите задължения, сред които са и договорените промени в Конституцията.

В същото време се приветства идеята за постепенно интегриране на страните кандидатки, но се предупреждава, че това не може да служи като алтернатива на надеждния път към пълноправно членство.

От голямо значение е и акцентът на комитета върху поддържането на добросъседски отношения. В текста се подчертава важността на спазването както на Преспанския договор с Гърция, така и на Договора за приятелство с България.

Любопитен детайл е промяната във формулировката относно вътрешната структура на страната. Макар в осмата препоръка да се признава, че Северна Македония е „мултиетническо общество с ангажирани институции“ и се набляга на „поддържането на хармонични междуетнически отношения“, традиционното досегашно изтъкване на страната като положителен пример за мултиетническо общество е премахнато.