Романът, който Стивън Кинг сам забрани: мрачната история на „Гняв“

Един от най-противоречивите романи на Стивън Кинг има необичайна съдба. „Гняв“ (Rage), публикуван през 1977 г. под псевдонима Ричард Бакман, се превръща в книга, от която самият писател решава да се откаже.

Причината не е провал сред читателите или намесата на цензурата, а поредица от реални трагедии в американски училища, които поставят болезнения въпрос за влиянието на художествената литература върху човешкото поведение.

Историята на „Гняв“ започва много преди Стивън Кинг да стане световноизвестен автор на хорър литература. Той написва първоначалния вариант на произведението още като ученик през 60-те години на миналия век, когато романът носи заглавието Getting It On.

По-късно Кинг преработва ръкописа и през 1977 г. го публикува под псевдонима Ричард Бакман, който използва за няколко свои ранни произведения.

Тогава никой не предполага, че десетилетия по-късно книгата ще се превърне в една от най-обсъжданите литературни истории за границата между измислицата и реалното насилие.

История за ученик, който превръща класната стая в заложническа криза

Главният герой на „Гняв“ е Чарли Декър — проблемен гимназист, натрупал гняв към семейството, училището и обществото.

В един момент натрупаното напрежение прераства в насилие. Чарли влиза въоръжен в училището, убива преподавател и взема съучениците си за заложници.

Но романът далеч не се изчерпва с престъплението.

Докато учениците остават затворени в класната стая, между тях се разгръщат психологически конфликти, признания и откровения. Постепенно става ясно колко дълбоки могат да бъдат самотата, страхът, унижението и отчуждението в юношеските години.

Особено тревожен е начинът, по който някои от заложниците започват да проявяват разбиране към своя похитител.

Именно тази психологическа динамика прави произведението толкова необичайно и предизвикателно.

Когато литературната измислица започва да напомня действителността

През следващите години в САЩ се случват няколко тежки престъпления в училища, при които разследванията или свидетелските разкази установяват връзки между извършителите и романа.

През 1988 г. в Сан Гейбриъл, Калифорния, ученикът Джефри Кокс взема съученици за заложници. Кризата приключва без жертви. По-късно се появяват сведения, че младежът е чел „Гняв“ и се е идентифицирал с неговия главен герой.

Година по-късно, през 1989 г. в Кентъки, друг ученик — Дъстин Пиърс, задържа съученици като заложници. Случаят също завършва без загинали. При разследването е установено, че той притежава екземпляр от книгата.

През 1996 г. в Моузес Лейк, щата Вашингтон, Бари Лукаитис убива учителка и двама ученици. Престъплението предизвиква обществен отзвук и отново се появяват паралели с произведението на Кинг.

Впоследствие някои медийни твърдения за пряко цитиране на романа от извършителя са оспорени. Самото събитие обаче остава част от публичния дебат около книгата.

Трагедията от 1997 г., която променя решението на Кинг

Решаващият момент настъпва през декември 1997 г.

В училище в Уест Падука, Кентъки, 14-годишният Майкъл Карнийл открива стрелба срещу група ученици. Трима загиват, а петима са ранени.

При разследването в училищното му шкафче е открит екземпляр от „Гняв“, включен в сборника The Bachman Books.

Това се оказва повратната точка за Стивън Кинг.

Писателят вече е чувал за предишните случаи, но този път решава, че не желае книгата му да продължава да се разпространява.

През 1997 г. той лично настоява издателите да прекратят отпечатването на романа. Те приемат искането му.

Това не е официална забрана, наложена от американските власти, нито съдебно решение. Става дума за доброволно оттегляне на книгата по волята на нейния автор.

Какво казва самият Стивън Кинг?

Години по-късно писателят обяснява публично мотивите си.

В реч пред библиотекари през 1999 г. той признава, че не може да бъде сигурен дали младежът от Кентъки действително е прочел романа. Но откриването на книгата сред вещите му се оказва достатъчно, за да вземе окончателното решение.

През 2013 г. Кинг отново се връща към темата в есето Guns, посветено на огнестрелните оръжия и насилието в Съединените щати.

Той подчертава, че една художествена творба не може сама по себе си да превърне човек в убиец.

Според писателя извършителите вече са имали сериозни лични и психологически проблеми, но са могли да открият в произведението нещо, с което да се идентифицират.

Кинг допуска, че романът е могъл да действа като допълнителен катализатор, макар да не е първопричината за престъпленията.

В своя авторски текст, публикуван от The Guardian, той разказва подробно как е стигнал до решението да изтегли книгата.

Защо „Гняв“ днес е литературна рядкост?

След решението на писателя романът престава да се преиздава.

Той първоначално е публикуван самостоятелно, а през 1985 г. влиза в сборника The Bachman Books заедно с още три произведения на Ричард Бакман.

В по-късните издания на сборника „Гняв“ вече отсъства.

Това превръща старите екземпляри в търсени колекционерски издания.

Любопитното е, че Стивън Кинг никога не се отказва от правото си да е написал тази история. Той не твърди, че тя не е трябвало да съществува, нито че литературата трябва да избягва неудобните теми.

Решението му е по-различно — като автор той преценява, че не иска произведението да продължава да достига до нова публика чрез преиздания.

Така „Гняв“ се превръща в необичаен пример за доброволна авторска самоограничителна мярка, породена от морални съображения.

Големият въпрос: може ли една книга да бъде опасна?

Историята на романа поставя въпрос, на който и днес няма еднозначен отговор.

Може ли художественото произведение да повлияе на човек, склонен към насилие? И докъде се простира отговорността на писателя за начина, по който отделни читатели възприемат неговите идеи?

Специалистите разглеждат училищното насилие като сложен проблем, свързан с множество индивидуални, социални и обществени фактори.

Не съществуват убедителни доказателства, че романът „Гняв“ сам по себе си е причинил престъпленията, с които е свързван.

Но за Стивън Кинг дори възможността книгата да послужи като вдъхновение за бъдещо насилие се оказва достатъчно сериозен аргумент, за да прекрати нейното преиздаване.

„Гняв“ оживява на сцената на Театър „Българска армия“

Почти половин век след първата си публикация противоречивата история на Стивън Кинг получава и сценичен живот в България.

Постановката „Гняв“ по романа на американския писател в момента е част от репертоара на Театър „Българска армия“ в София.

Драматизацията е дело на Елизабет Динкова, а режисьор е Стефан Спасов. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката е на Явор Карагитлиев, а сценичният бой е поверен на Емил Видев.

В спектакъла участват Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Луизабел Николова, Рада Христова, Мартин Методиев, Мартин Великов, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Стойко Пеев и Радосвета Василева.

Според обявената програма на театъра следващите представления са на 23 октомври, 4 и 28 ноември, 9 и 18 декември 2026 г., от 19:00 часа на Голяма сцена.

Българската публика има възможност да се срещне с историята, която самият Стивън Кинг решава да не преиздава — този път чрез театралното изкуство и неговия различен поглед към насилието, страха и човешката психика.

Повече информация за спектакъла, датите и билетите е публикувана на официалната страница на „Гняв“ в Театър „Българска армия“.