Проучване на учени от Университета в Кеймбридж в сътрудничество с Meta Reality Labs – разработчици на технологии за виртуална и добавена реалност – установи, че на разстоянието между дивана и телевизора в средностатистическия британски хол човешкото око не разрешава всички пиксели на 4K или 8K екрани. Затова такива телевизори не предлагат забележими предимства пред 2K модел със същия размер (44 инча).

За да стигнат до този извод, изследователите тестваха способността на зрителите да възприемат фини детайли на екрана – като шарки с gradualни преходи – в различни условия: в цветни или сиви тонове, от различни разстояния и при директно или периферно зрение.

В експеримента участваха 18 души на възраст от 13 до 46 години. Ако виждаха линиите в изображението, това означаваше, че очите им разрешават детайли на това ниво.

Изследователите надхвърлиха простото измерване на резолюцията и анализираха пиксели на градус (ppd) – мярка за това колко индивидуални пиксела могат да се поберат в един градус от зрителното поле.

Досега се смяташе, че човешкото око възприема детайли до 60 ppd, базирано на стандарта за 20/20 зрение от очната таблица на Снелен с намаляващи редове букви.

„Тази мярка е широко приета,“ обяснява Малиха Ашраф, изследовател по зрението в Кеймбридж, „но никой не я беше измерил за съвременни дисплеи, а не за таблица с букви от XIX век.“

В новото проучване екипът установи по-висок лимит на резолюцията, който варира според цвета: 94 ppd в сиво; 89 ppd в зелено и червено; но само 53 ppd в жълто и виолетово.

Тези резултати показват, че дизайна на телевизорите е достигнал точка на намаляваща възвръщаемост по отношение на резолюцията. По-големите екрани остават желани, но учените се надяват производителите да започнат да създават дисплеи, съобразени с възможностите на 95% от хората, вместо с предполагаемия среден наблюдател.

Не само очите, но и мозъкът ограничава ясното виждане. Човешките сетива са синергични, а очната резолюция зависи от взаимодействието между очите и мозъка.

„Мозъкът ни не обработва добре детайлите в цвета, особено в периферното зрение – затова виждаме голям спад в ppd за цветни изображения,“ обяснява Рафал Мантиук, компютърен учен от Кеймбридж и водещ автор на проучването.

„Очите са сензори, които не са чак толкова добри, но мозъкът обработва данните в това, което смята, че трябва да виждаме.“

Това напомня, че ограниченията в зрението ни са еволюирали, защото са достатъчно добри, а не перфектни.

Ако производителите искат да задържат вниманието ни, трябва да проектират екрани, подходящи за повече хора.

Проучването е публикувано в Nature Communications.