Усещането, че денят не стига, е все по-разпространено и води до хроничен стрес. Постоянният недостиг на време повишава нивата на кортизол, увеличава риска от високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания, нездравословно хранене и затлъстяване. Психологическите последици включват бърнаут, депресия и тревожни разстройства.

Това може да се промени, казва психологът Рут Огдън в BBC Science Focus. Тя предлага няколко научно подкрепени стратегии за намаляване на усещането за недостиг на време.

Първата стъпка е да се научим да казваме „не“. Не е необходимо да поемаме всеки ангажимент. Според Огдън е по-ефективно да поискаме повече време за дадена задача, да обясним отказа с външни обстоятелства или изобщо да не даваме причина, вместо да казваме „нямам време“.

Следва анализ на това как прекарваме седмицата. Проследяването на дейностите в интервали от по 30 минути показва къде могат да се направят малки промени. Огдън, професор по психология на времето в Liverpool John Moores University, посочва, че предварителното приготвяне на вечеря например може да освободи половин час вечер.

Делегирането или аутсорсването на задачи също намалява натоварването. Разпределянето на домакинската работа или използването на услуги като роботизирани прахосмукачки и доставки на храна позволява да „купим“ време за почивка или важни проекти.

Полезен навик е и списъкът „какво постигнах днес“. Записването на свършеното в края на деня повишава усещането за продуктивност и удовлетворение. Пет минути са достатъчни, за да видим черно на бяло, че използваме времето си по-добре, отколкото си мислим.

Огдън препоръчва и блокиране на времеви интервали. Разделянето на работа и свободно време, както и фиксирането на часове за имейли или задачи, намалява претоварването. „Ако не можете да се отпуснете след работа, защото имате имейли за отговаряне, отделете 15 минути всяка вечер само за това“, съветва тя. След това изключете известията или сложете телефона на безшумен режим.