Парламентът прие промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, които ограничават броя на безплатните операции по т.нар. платежни сметки за основни операции. Тези сметки, създадени с идеята да са изцяло без такси при постъпления от заплати, пенсии, социални помощи или стипендии, вече няма да бъдат напълно безплатни.

Досега потребителите на тези сметки се радваха на неограничен брой безплатни тегления от банкомати и ПОС терминали на обслужващата банка, както и на неограничен брой безплатни кредитни преводи. С одобрените от Народното събрание изменения, които бяха приети единодушно със 150 гласа „за“, се въвеждат следните ограничения:

  • До 10 безплатни тегления месечно на пари в брой от АТМ или ПОС на обслужващата банка. Всяко теглене над този лимит ще подлежи на такса, дори и от банкомат на собствената банка.

  • До 3 безплатни кредитни превода месечно, включително чрез системите за онлайн банкиране на обслужващата банка.

История на "базовата" сметка

Платежната сметка за основни операции, популярна като "базова" сметка, беше въведена с приемането на Бюджет 2023, по инициатива на тогавашния финансов министър Асен Василев. Целта беше да се улесни изплащането на заплати по банков път, особено за едрия бизнес. За да се компенсира това задължение, беше премахната таксата за обслужване и таксите за теглене в брой по тези сметки, като броят на операциите беше неограничен.

Основната идея беше сметката да остане напълно безплатна, ако средствата в нея постъпват единствено от заплати (без ограничение в размера), пенсии, социални помощи и обезщетения, както и стипендии за ученици, студенти и докторанти. Условието за откриване на такава сметка беше потребителят да няма други активни банкови сметки. Банките дори имаха право едностранно да закрият базовата сметка, ако потребителят все пак открие други разплащателни сметки.

Скоро след въвеждането ѝ стана ясно, че поради бързото прокарване на законодателството, липсват единни общи изисквания, което позволи на банките да прилагат собствени подходи и условия. В резултат на това, някои банки предлагаха продукта без мобилно банкиране или без физическа карта, а при проверка в тарифите им се оказа, че почти нищо не е напълно освободено от такси.

Данните на Министерство на финансите показват, че броят на откритите базови сметки е изключително нисък. Първоначално те са били между 1000 и 2000, а към юли 2025 г. достигат едва 4000 броя. За сравнение, Българска народна банка (БНБ) отчита, че към 31 декември 2024 г. в страната има 15.20 милиона активни банкови сметки. Това означава, че само 0.2% от банковите сметки са базови и без такси.

Промените в закона, предложени от Асоциацията на банките в България, целят да "уточнят закона" и да предотвратят "различни тълкувания", както беше изтъкнато от МФ по време на заседание на бюджетна комисия. Първоначалното предложение беше броят на безплатните тегления да се фиксира до три месечно, но в крайна сметка депутатите го увеличиха на 10 броя за банкомат на обслужващата банка.