Във всеки областен град предстои да бъде създаден нов тип стратегическо лечебно заведение с еднаква апаратура и равномерно развити специалности.

Целта е да се гарантира равен достъп до качествено здравеопазване и специализация за младите лекари в страната. Това обяви проф. Костадин Ангелов, председател на парламентарната комисия по здравеопазването, по време на дискусия „Национален диалог за бъдещето на специализацията“.

Проектът е в процес на обсъждане и скоро ще бъде публикуван. Според проф. Ангелов, неравенствата в достъпа до обучение и медицински грижи трябва да бъдат преодолени, а промените в наредбата за специализациите са ключови за това.

Финансирането също е във фокуса на дебата. Предвидените 260 млн. евро за възнаграждения на лекари, фармацевти без специалност и здравни специалисти ще бъдат гарантирани чрез закон, а не през клинични пътеки, увери проф. Ангелов.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков посочи, че младите лекари до 35 години вече са близо 20% от всички медици в страната, като 73% от специализантите са концентрирани в четири области – София, Пловдив, Плевен и Варна. В останалите региони делът им е под 1,4%, което показва сериозен дисбаланс.

Финансовите условия и качеството на обучението са сред основните проблеми, според участниците в дискусията. Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация подчерта, че непривлекателните специалности и липсата на прозрачност при зачисляване отблъскват младите лекари.

Венелина Милева от Националното сдружение на частните болници допълни, че високите заплати не решават проблема, ако липсва адекватно съдържание на учебните програми и справедлив конкурс.

Д-р Неделчо Тотев от сдружението на общинските болници предупреди, че кадровата криза е най-осезаема именно в малките лечебни заведения, където младите лекари не могат да работят самостоятелно и не получават обещаното възнаграждение.

Специализанти от различни региони изразиха удовлетворение от обучението си, но настояха за по-голяма прозрачност, равен достъп до конгреси и актуализиране на учебните програми.

Представители на инициативата „Бъдеще в България“ поискаха минимално гарантирано заплащане, директна държавна субсидия към специализанта и справедливи критерии за акредитация на обучителните бази.

Политическите представители се обединиха около идеята, че качеството на специализациите, възнагражденията и достъпът до обучение са взаимно свързани въпроси, които трябва да бъдат решени нормативно.

Проф. Андрей Чорбанов подчерта, че лекар се става в по-малки болници, а Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС допълни, че познанието е по-ценно от числата във фиша.

Дискусията показа, че реформата в здравеопазването изисква съгласие между институции, болници и младите лекари, за да се постигне устойчив модел на обучение и работа в системата.