Учени разкриха защо оранжевите котки са предимно мъжки

Учени разгадаха една от най-големите загадки в генетиката на домашните котки – защо някои от тях имат оранжева козина и защо рижите котараци са толкова по-често срещани от изцяло оранжевите женски.

Два независими международни изследователски екипа установиха, че причината се крие в малък липсващ участък от ДНК, който променя действието на ген в Х-хромозомата. Резултатите са публикувани през май 2025 г. в научното списание Current Biology и отново привлякоха внимание след публикация на ScienceAlert от 9 октомври 2026 г..

Рижата козина е една от най-разпознаваемите особености на котките, но генетичният механизъм зад нея оставаше неразгадан повече от 60 години. За разлика от много други цветове при бозайниците, оранжевата окраска се унаследява по начин, който е тясно свързан с пола на животното.

Оказва се, че ключът към загадката е генът ARHGAP36, разположен върху Х-хромозомата. Изследователите откриват, че при оранжевите котки липсва участък от приблизително 5000 базови двойки ДНК. Тази промяна не засяга директно последователността, която кодира белтъка, а област, която влияе върху активността на гена.

Единият научен екип, в който участва генетикът Грег Барш от Станфордския университет, установява, че клетките, отговорни за оранжевата козина, произвеждат 13 пъти повече РНК от гена ARHGAP36 в сравнение с аналогични клетки при котки без рижа окраска.

Първоначално учените очаквали да открият мутация в частта от гена, която определя структурата на белтъка. Вместо това установили, че липсващият ДНК участък променя начина, по който генът се активира в клетките, произвеждащи пигмента на козината.

В анализа са използвани генетични данни за 188 котки, сред които 145 оранжеви, шест с многоцветна окраска и 37 без оранжева козина. Изследователите откриват характерната генетична промяна при животните с рижа окраска.

Резултатите са описани подробно в изследването на екипа на Барш, публикувано в Current Biology.

Защо повечето оранжеви котки са мъжки?

Отговорът е свързан с половите хромозоми. Мъжките котки обикновено имат една Х- и една Y-хромозома, докато женските притежават две Х-хромозоми.

Това означава, че при мъжките е достатъчно единствената Х-хромозома да носи характерната генетична промяна, за да се прояви оранжевата окраска.

При женските ситуацията е различна. За да бъде една котка изцяло рижа, тя обикновено трябва да наследи съответния генетичен вариант и от двамата родители.

Когато промяната присъства само в едната Х-хромозома, женската котка може да развие характерната костенуркова или трицветна окраска, при която черни и оранжеви участъци се редуват по тялото.

Причината е естествен процес, наречен инактивиране на Х-хромозомата. В различните клетки на женския организъм едната от двете Х-хромозоми се изключва на случаен принцип. Така едни групи клетки произвеждат тъмен пигмент, а други – оранжев.

При костенурковите котки това води до смесени черни и рижи участъци. При трицветните котки, известни и като калико, допълнителни генетични особености определят появата на бели петна.

Този механизъм обяснява защо повечето котки с костенуркова и трицветна окраска са женски, а изцяло оранжевите котки са значително по-често мъжки.

Вторият независим екип, ръководен от японския генетик Хидехиро Тох от Университета Кюшу, достига до същото основно заключение.

Учените установяват, че повишената активност на ARHGAP36 влияе върху процесите, които определят цвета на козината. Тя потиска образуването на тъмните пигменти и измества пигментацията към червеникаво-жълтите оттенъци.

При котките основните пигменти са еумеланинът, който създава черни и кафяви цветове, и феомеланинът, който придава жълти и червеникави нюанси.

Генетичната промяна насочва производството на пигмент към феомеланина и така се появява характерната оранжева козина.

Изводите на японските учени са представени в самостоятелно изследване в Current Biology. Откритието е съобщено и от Националния институт по генетика на Япония.

Откритието не означава, че рижите котки са по-малко интелигентни или имат различен характер. В интернет често се разпространяват шеговити твърдения, че оранжевите котки са по-непохватни или по-ексцентрични от останалите. Засега обаче няма убедителни научни доказателства, че тази генетична особеност определя интелигентността или поведението им.

Учените не са установили и очевидни неблагоприятни последици за здравето, свързани със специфичната промяна, отговорна за оранжевата козина.

Разгадаването на генетичната загадка има значение не само за любителите на котки. То показва как сравнително малка промяна в некодиращ участък от ДНК може да повлияе съществено върху външния вид на животното, без да променя директно структурата на съответния белтък.

Изследванията дават и нов поглед върху механизмите на генната регулация и наследяването на признаци, свързани с Х-хромозомата.

След повече от шест десетилетия търсене учените вече разполагат с убедително молекулярно обяснение за една от най-обичаните и разпознаваеми окраски в животинския свят. Тайната на рижите котки се оказва скрита не в нов ген, а в малък липсващ участък от ДНК, който променя начина, по който работи вече съществуващ ген.