Руският крилат ракета Burevestnik, известна още като Petrel или по НАТО-класификация SSC-X-9 Skyfall, предизвиква сериозни опасения сред западните военни и разузнавателни кръгове. Ракетата има обсег до 5 500 км и може да бъде оборудвана с различни бойни глави, включително ядрени.

Според класифициран документ на НАТО, който цитира Die Welt, Burevestnik е особено тревожен за алианса, тъй като ядреният двигател на ракетата ѝ позволява да остане във въздуха часове наред, да променя курса си и да заобикаля системи за противоракетна отбрана. Ракетата е маневрена, бърза (над 900 км/ч) и може да се изстрелва от мобилни платформи, което усложнява защитата на Европа.

Отличителната черта на Burevestnik е ядреният ѝ реактор, който ѝ дава практически неограничен обсег. Това означава, че ракетата може да атакува цели от всяка посока, дори над южни и полярни райони, където наблюдението е минимално. Въпреки това експертите посочват, че ракета, която не достига хиперзвукова скорост, става по-уязвима, колкото по-дълго остава във въздуха.

НАТО също следи новата руска мобилна среднообхватна ракета SS-X-28 Oreshnik, първо изпитана в Украйна през ноември 2024 г. С обсег до 5 500 км и възможност за ядрена бойна глава, тя представлява сериозна заплаха за алианса. Беларус ще разположи Oreshnik през декември, според съобщения на руската агенция Tass и говорителката на беларуския президент Natalia Eismont.

Освен това се очаква подводници с ядрени торпеда Poseidon да станат оперативни до 2030 г., с потенциал да унищожават военноморски бази и крайбрежни градове в Тихия океан, Източното крайбрежие на САЩ, Великобритания и Франция. НАТО все още няма торпеда с достатъчна скорост и обсег, за да ги неутрализира ефективно.

Не всички експерти обаче смятат Burevestnik за ефективно оръжие. Fabian Hoffmann от Университета в Осло я определи като „безполезно и излишно“. Ракетата има и риск за операторите – при тестове през 2019 г. загинаха петима руски учени, а радиационни нива се повишиха в района на изпитанията. William Alberque предупреждава, че поражението на ракета при изстрелване може да разпръсне радиоактивен материал „като мини Чернобил в небето“.

Според независимия ядрен експерт Pavel Podvig, докато авария в полета може да е опасна, твърдения за „летящ Чернобил“ са преувеличени, защото всяко разпространение на радиация би било забелязано.