Вярвате ли на очите си? Невроучената Надин Дейкстра, ръководител на лабораторията „Imagine Reality Lab“ в Университетския колеж в Лондон, твърди, че „ние толкова създаваме възприятието си за реалността, колкото и я възприемаме“. Този активен процес на изграждане на реалност, а не пасивно отразяване на света, е в основата на новото ѝ изследване, публикувано в списание Neuron, предаде Popular Science.

Пример за това е как мозъкът ви конструира реалността, когато виждате оживен булевард. Той съчетава сетивни сигнали (шум от коли) с предишен опит (знание за улицата), за да разпознае бързо, че колите са истински – механизъм, който може да спаси живот. Въпреки ефективността си, този модел не е безпогрешен и понякога мозъкът греши. Именно върху това несъответствие работи Дейкстра.

Как психолог от XX век заблуди мозъка

Много от идеите на Дейкстра са вдъхновени от пионерската работа на психолога Мери Чивс Уест Пърки. В емблематично изследване от 1910 г. тя моли участници да си представят обекти (червен домат, зелено листо) на празна стена. Без тяхно знание, на тази стена са били проектирани едва забележими изображения на същите предмети. Участниците отдават видяното на собственото си въображение, което кара Пърки да заключи, че „образът на въображението трябва да има много общо с възприятието от реалността“.

Над век по-късно, мнозина учени са съгласни: въображението и възприятието действат заедно, за да изградят нашето чувство за реалност. Но как мозъкът различава кое е истинско и кое – измислено? Новото изследване на Дейкстра предлага отговор.

Тестове за мозъка в XXI век

„Очаквахме резултатите да са по-сложни и нюансирани“, казва Дейкстра. Вместо това, данни от ядрено-магнитен резонанс (fMRI) разказват ясна история: нивото на активност във фузиформената извивка (fusiform gyrus) предсказва дали даден човек вярва, че вижда реален образ.

Тази област на мозъка, разположена от двете страни зад слепоочията, е ключова за разпознаване на лица и обекти – но не е било известно досега, че може да разграничава реално от въображаемо.

Проучването е съвременна интерпретация на експеримента на Пърки. Вместо плодове, участниците си представяли диагонални линии на екран. Тези линии се проектират чрез огледало във fMRI апарата, върху фонов „шум“ като телевизионен статичен сигнал – целта е да се затрудни различаването между реалност и въображение.

Когато участниците виждали реални линии, активността във фузиформената извивка е по-висока. В предната част на мозъка – предната инсула от префронталния кортекс, която действа като комуникационен център между мозъчни мрежи – също се наблюдава повишена активност при възприемането на реални линии.

Но когато участник сбъркал въображаемите линии с реални – тоест, преживял лека халюцинация – и двете мозъчни зони се активирали така, сякаш наистина е видял нещо реално.

„Праг на реалността“ в мозъка

Според екипа на Дейкстра, възприетите и въобразените сигнали се комбинират, за да създадат сигнал за реалност. Ако този сигнал е достатъчно силен, той преминава праг на реалността и ние приемаме възприятието като обективна реалност.

Дейкстра смята, че активността във фузиформената извивка играе ключова роля за това преминаване. Но признава, че изследванията са в начален етап и е възможно процесът да започва от префронталния кортекс, който да оценява реалността и след това да „усилва“ преживяването чрез фузиформената извивка.

Отвъд сканирането и бъдещето на възприятието

Разбирането на този праг може да помогне за лечението на психични разстройства. Ако се докаже причинно-следствена връзка между фузиформената активност и халюцинациите, в бъдеще медицината би могла да стимулира тази зона, за да облекчи симптоми при шизофрения и други заболявания.

Изследванията могат също да обяснят защо понякога не вярваме на очите си. Дейкстра разказва за случай, когато се е заблудила, мислейки лисица за куче – пример за това как мозъкът ни може да интерпретира грешно реалността въз основа на очаквания.

Остават още много въпроси за възприятието. Например, дали хората с по-живо въображение са по-склонни към халюцинации? В тази област е важно постоянно да поставяш под въпрос реалността, казва Дейкстра.

„Можеш да имаш страхотна идея, която изглежда обяснява всичко, и изведнъж се оказва напълно грешна“, казва тя. „И това е напълно нормално. Така пак напредваме.“