Микроскопични пластмасови частици, отделяни от предмети от ежедневието като бутилки за вода и пластмасови съдове, все по-често се откриват в човешкото тяло. Ново изследване на починали хора показва тревожна концентрация на микро- и нанопластмаси в мозъка, но дългосрочните здравни ефекти остават неясни.

Рязко нарастване на замърсяването

Екип от учени в САЩ установи, че нивата на микропластмаси в черния дроб и мозъка на починали през 2024 г. са значително по-високи в сравнение с тези от 2016 г. Според проучването, публикувано в Nature Medicine, концентрацията на пластмасови частици в мозъка е била до 30 пъти по-висока в сравнение с тази в черния дроб и бъбреците.

Как учените изследват пластмасите в организма?

Използвайки специална инфрачервена и електронна микроскопия, екипът на Матю Кампен от Университета на Ню Мексико анализира проби от черен дроб, бъбреци и мозък на 24 починали през 2024 г. и ги сравнява с проби от 28 души, починали през 2016 г.

Резултатите показват, че:

  • Нивата на микропластмаси в бъбреците остават почти същите.
  • В черния дроб концентрацията е нараснала от 141,9 на 465,3 микрограма на грам тъкан.
  • В мозъка увеличението е още по-драстично – от 3 420 на 4 763 микрограма на грам.

Връзка с деменцията?

Изследването показва, че пластмасовите частици са особено разпространени в мозъка на хора, диагностицирани с деменция. При анализ на 12 проби от пациенти с деменция, починали между 2019 и 2024 г., се установява, че нивото на микропластмаси в мозъчната тъкан достига между 12 000 и 48 000 микрограма на грам.

Основният тип пластмаса, открит в пробите, е полиетилен – материал, използван в опаковки, бутилки и найлонови торбички.

Какво означава това за здравето?

Въпреки че изследването разкрива значително натрупване на микропластмаси в човешкия мозък, учените предупреждават, че липсват ясни доказателства за пряка връзка между пластмасите и неврологични заболявания като деменция.

Предишни експерименти с мишки, проведени в Китай, обаче показват, че микропластмасите могат да запушат кръвоносните съдове в мозъка, което води до намалена двигателна активност и ориентация. Въпреки това, учените подчертават, че резултатите при животни не могат лесно да се пренесат върху хората.

Необходимост от по-мащабни изследвания

За да се установи реалното въздействие на микропластмасите върху човешкия мозък, са необходими по-продължителни и мащабни проучвания. Учените призовават за по-голям контрол върху пластмасовите отпадъци и допълнителни изследвания за потенциалните дългосрочни рискове.