Мигрената ще бъде официално призната за хронично заболяване, което ще позволи на пациентите да бъдат диспансеризирани и да получават редовно медицинско наблюдение. Това е част от предложените промени в пакета от дейности, финансирани от Националната здравноосигурителна каса, публикувани за обществено обсъждане.

В момента липсва ред за проследяване на състоянието на тези пациенти, което води до самолечение и злоупотреба с медикаменти. Според експертите от Българското дружество по неврология, именно това превръща епизодичната мигрена в хронична. Заболяването засяга предимно хора в активна възраст и е сред водещите причини за инвалидност в света, включително при юноши. С новите правила ще се осигури ранна терапия, по-добър контрол върху лечението и намаляване на разходите за здравната система.

В пакета са включени и целеви имунизации, които ще бъдат безплатни за пациентите. Сред тях са ваксина срещу коклюш за бременни жени и новата имунизация срещу респираторно-синцитиален вирус, която ще се прилага от 2026 г. Очакванията са годишно да се извършват между 5 000 и 10 000 имунизации за всяко от заболяванията.

Предвиждат се и две нови амбулаторни процедури в областта на нуклеарната медицина – радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори.

Лечението с радионуклид 177-лутеций и препарати като Pluvicto и Lutathera ще бъде финансирано от МЗ. През 2026 г. се очаква да бъдат лекувани 10 пациенти със средства от 120 000 лв., като броят им ще нарасне до 30 души през 2028 г.

Разширява се и обхватът на заболяванията по клинична пътека № 252 „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“, като вече ще включва всички злокачествени новообразувания и част от доброкачествените.

Създава се нова клинична пътека за „Транзиторна исхемична атака“, за да се избегне статистическото изкривяване, което досега поставя България сред водещите страни в Европа по мозъчни инсулти. Експертите подчертават, че ниското ниво на прилагане на тромболиза и тромбоектомия ограничава възможностите за възстановяване на пациентите.

Малка, но важна промяна засяга и хората с неинсулинозависим диабет – за консултация с ендокринолог вече ще се насочват пациенти при ниво на гликиран хемоглобин ≥ 7,5%, вместо досегашния праг от 8%. Това ще позволи по-ранен контрол и по-добро управление на заболяването.