Ново проучване от Нюйоркския университет в Абу Даби разкрива, че Марс е поддържал обитаеми условия по-дълго от очакваното, благодарение на подземни води, които са взаимодействали с древни пясъчни дюни.

Анализът на скални образувания в кратера Гейл, проучван от марсохода Curiosity на NASA, показва, че тези дюни са се втвърдили в скала под влияние на подземни потоци преди милиарди години. Това удължава периода на потенциална обитаемост на планетата, правейки я по-привлекателна за търсене на следи от живот.

Проучването, публикувано в списание Journal of Geophysical Research: Planets, се основава на данни от Curiosity и сравнения с подобни скални структури в пустинята на Обединените арабски емирства.

Учените установяват, че подземната вода е отлагала минерали като гипс, които могат да запазват органични материали – ключов елемент за търсене на биосигнатури. Това предполага, че Марс е имал защитени подземни среди, където животът е могъл да оцелее след изчезването на повърхностни реки и езера преди около 3,7–4,2 милиарда години.

Кратерът Гейл, с диаметър от 154 километра, е богат на седиментни пластове от периода Хеспериан, когато Марс е преминавал към по-сух климат. Образуванията в Stimson Formation, изследвани в проучването, са се формирали от еолични пясъци, които са били променени от късна водна активност.

Тези находки не само обясняват еволюцията на марсианската повърхност, но и подчертават, че подземните зони са били по-стабилни за микробен живот, отколкото предишните модели са предполагали.

Авторите на проучването, включително Вигишваран Кришнамуърти и Димитра Атри, подчертават значението за бъдещи мисии. Подземните среди в Gale Crater са идеални кандидати за сонди и ровъри, които да търсят химични следи от древна биология.

Това откритие също така подкрепя идеята, че Марс е имал по-продължителна „зона на обитаемост“, която може да е осигурила време за развитие на прост живот.

„Тези резултати предлагат нови прозрения за това как Марс е преминал към студената и суха среда, която виждаме днес“, коментира един от авторите в интервю за SciTechDaily. Проучването е финансирано от Института за изследвания на NYUAD и включва международно сътрудничество, което подчертава ролята на ОАЕ в космическите науки.