Ново изследване разкрива, че умствените способности достигат своя пик значително по-късно, отколкото се смяташе досега – между 55 и 60 години, съобщава „Евронюз“.

За разлика от физическата форма, която е в апогея си в средата на двайсетте години, когнитивните функции и психологическите качества продължават да се развиват до зряла възраст.

Това откритие носи оптимизъм за хората, които обмислят смяна на кариерата или ново хоби в по-късна възраст, подчертавайки значението на зрелия ум за обществото.

Проучването, публикувано в списание Intelligence, анализира 16 ключови психологически характеристики, включително разсъждение, памет и петте основни личностни черти: откритост, съвестност, екстровертност, съгласие и невротизъм.

Изследователите, ръководени от Жил Жиняк, професор по психология в Университета на Западна Австралия, установиха, че умственото функциониране достига връх около 55-60 години, преди да започне лек спад след 65-годишна възраст. След 75 години този спад става по-изразен.

„Докато някои способности намаляват с възрастта, те се компенсират от развитието на други качества, като по-добро вземане на решения и емоционална стабилност“, обяснява Жиняк пред The Conversation.

Например, съвестността достига връх около 65 години, а емоционалната стабилност – около 75.

Предишни изследвания предполагаха, че когнитивните способности достигат връх в двайсетте години, но нови данни показват, че мозъкът продължава да се развива през целия живот.

Според Миша фон Краузе от Университета в Хайделберг, скоростта на умствената обработка остава стабилна до около 60 години, като спадът става забележим едва в по-късна възраст. Това е потвърдено от изследване с над един милион участници, публикувано в Nature Human Behaviour през 2022 г.

За разлика от това, изследване върху професионални шахматисти от 2020 г., ръководено от Антъни Стритматер, показва, че техният умствен пик е между 35 и 40 години. Качеството на шахматните ходове се подобрява до този момент, след което започва да намалява.

Тези открития опровергават мита, че след определена възраст хората са „преминали върха си“.

Напротив, зрелият ум остава остър и способен, което подчертава необходимостта от индивидуална оценка на способностите, вместо стереотипи, базирани на възрастта. Както отбелязва Жиняк, „възрастта не определя когнитивното функциониране – важно е да се фокусираме върху реалните качества на човека“.