КНСБ: Умерено поскъпване на основни храни и услуги

Малката потребителска кошница е достигнала 59,48 евро през февруари, като увеличението спрямо януари е 0,68 евро или 1,2%, а спрямо юни 2025 г. – 4,8%. Данните бяха представени от Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Тя подчерта, че темпът на поскъпване остава бавен и в рамките на очакваното.

По-значителен ръст е отчетен при доматите – 6,6%, и краставиците – 7,3% спрямо януари. Цената на краставиците е по-висока с 73,7% спрямо юни 2025 г. Хлябът също продължава да поскъпва – с 1,4% на месечна база и 6,3% спрямо юни 2025 г. В малките търговски обекти се поддържат по-високи цени на плодове и зеленчуци.

При минералната вода и кафето цените се задържат спрямо януари, но спрямо юни 2025 г. ръстът е 10,9% при водата и 43% при кафе еспресо в чаша, посочи Иванова.

В сектора на услугите е отчетено 0,8% увеличение на цената на платеното паркиране спрямо януари. Таксиметровите услуги са без промяна за последния месец, но от началото на годината дневната тарифа е нараснала с 8,4%, а нощната – с 9,2%. Фризьорските услуги са поскъпнали с 0,6%.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че разликата между цените на дребно и едро остава висока – около 70% от борсата до магазина. Той посочи, че кравето сирене и прясното мляко достигат 125% от средното европейско ценово равнище. Според него при ориза и белия боб разликата между едро и дребно надхвърля 60%, което налага разследващи действия от регулатора.

Регионалните различия в цените достигат 20%. Между Габрово и Велико Търново има разлика от 2 евро в цената на сиренето. В Добрич охладеното пиле е с 1,49 евро по-скъпо спрямо Варна, свинският бут във Видин е с 1,83 евро по-скъп спрямо Бургас, а яйцата в Благоевград са с 1,03 евро над цената в Ловеч.

По отношение на доходите Димитров отбеляза, че средната работна заплата има реален ръст от 23,3% за периода 2021–2025 г. В обществения сектор увеличението е 18,5%, а в частния – 23,5%. Минималната работна заплата е нараснала реално с 30,9% от 2021 г. до 2026 г.

Той коментира и данните от Консолидираната фискална програма за 2025 г., според които общите приходи надхвърлят 86 млрд. лева, а разходите – 92 млрд. лева. По думите му собствените приходи на страната могат да покрият разходите за заплати, пенсии и текуща издръжка, но не и капиталовите разходи. Получените заеми и средства от Европейския съюз са насочени към капиталовата програма, уточни Димитров.