Настолните игри са една от най-старите форми на развлечение, познати на човечеството. Археологически находки показват, че първите игри се появяват още около 3500 г. пр.н.е. в Древен Египет и Месопотамия, където хората използвали дъски, камъчета и зарове, за да създадат състезателни и ритуални забавления.

Една от най-ранните документирани игри е Сенет – дъска с 30 квадрата, откривана в множество гробници, включително тази на Тутанкамон. Играта комбинира елементи на късмет и стратегия, като играчите местят фигурите си според хвърлянето на пръчици или зарове.

В Месопотамия около 2600 г. пр.н.е. се появява Кралската игра на Ур, смятана за предшественик на съвременната табла. Двама играчи се състезават върху дъска с 20 полета, а правилата са възстановени благодарение на клинописни таблички и артефакти от кралски гробници.

Сред другите впечатляващи древни игри са Мехен – египетска игра върху спираловидна дъска във формата на змия, и манкала, разпространена в Африка и Близкия изток, при която играчите разпределят камъчета в ямки. В Древен Китай около 2000 г. пр.н.е. възниква Го – стратегическа игра за контрол на територия, която остава популярна и днес.

Много от тези игри имали и ритуално значение, свързано с представите за отвъдния живот или съдбата. Корените на таблата и шаха също се проследяват до древни култури като Персия и Индия. Продължаващите археологически открития в гробници и селища показват, че нуждата от игра е универсална и вечна част от човешката природа.

Някои от тези древни игри – като Го и различни варианти на манкала – се играят и днес, доказвайки тяхната издръжливост и непреходна привлекателност.