Учените съобщават за нова технология, която позволява пластмасовите отпадъци да се превръщат в гориво чрез нагряване до изключително високи температури. Процесът, известен като пиролиза, обещава решение за част от глобалната криза с пластмасовото замърсяване, но същевременно поражда сериозни екологични въпроси.
През последните десетилетия пластмасата е навлязла във всеки аспект на живота ни – от океанските дълбини до геоложките пластове, където вече се среща под формата на „пластистоун“, нов вид скала. Замърсяването е толкова широко, че ООН работи по международен договор за ограничаването му.
Изправени пред мащаба на проблема, изследователи от различни държави проучват възможността пластмасата да се трансформира в биогориво, което може да захранва турбини, котли и дизелови двигатели. При пиролиза материалът се нагрява до около 900°C без кислород, като около 60% от него се превръща в т.нар. пиролизно масло.
Наскоро екип на Йейл постигна ефективност от 66% без използване на катализатор – значителна стъпка, която намалява разходите. При тестове с индустриален въглероден филц учените успяват да превърнат близо 56% от пластмасата в биомасло, показвайки реалната приложимост на метода.
Въпреки тези резултати, процесът остава енергоемък. Генерираните CO2 и вторични отпадъци карат експерти да предупреждават, че това е „индустриална илюзия“, която не премахва зависимостта от изкопаеми горива.
Специалистите подчертават, че за да бъде технологията устойчива, трябва да се намали енергийната консумация и да се ограничат вторичните емисии. Дори при подобренията, методът може да предложи само частично решение на глобалния проблем.
В крайна сметка, най-ефективният подход според учените остава намаляването на производството на нови пластмаси и ограничаването им още при източника, за да се предпази околната среда и бъдещите поколения.
