ИАЛ ще публикува черен списък на сайтове за лекарства

Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) започва публично оповестяване на интернет сайтове, за които са установени нарушения при предлагането на лекарства, включително пептиди.

Мярката беше обявена от Министерството на здравеопазването, след като контролните органи идентифицираха над 73 онлайн платформи за незаконна търговия с лекарствени продукти, повече от 30 от които предлагат основно пептиди.

Списъкът ще се актуализира всяка седмица на сайта на ИАЛ, за да могат гражданите да разпознават рискови предложения, рекламирани с обещания за бързо отслабване, натрупване на мускулна маса и възстановяване.

Министерството на здравеопазването вече е публикувало първия списък към официалното си съобщение от 9 октомври. Информацията е предназначена да помогне на потребителите да избягват нерегламентирани търговци и продукти с неясен произход.

Здравният министър Катя Ивкова предупреди, че много хора използват пептиди с надеждата за бързо отслабване, без да знаят какви вещества действително приемат. По думите ѝ част от предлаганите продукти не се разпространяват по законово установения ред за продажба на лекарства в България.

Рисковете са свързани не само с възможното наличие на неразрешени вещества, но и с липсата на гаранции за тяхното качество, произход и условия на съхранение.

Директорът на ИАЛ Богдан Кирилов посочи, че дори когато закупеният продукт е автентично лекарство, при поръчка от нерегламентиран сайт няма сигурност дали е бил транспортиран и съхраняван правилно.

В 99% от установените случаи домейните са извън България, което според Кирилов сериозно затруднява възможностите на органите на реда да ограничат достъпа до съответните сайтове. Допълнителен проблем е честата промяна на интернет адресите и пренасочването към други платформи.

Контролът се осъществява съвместно с Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), митническите органи и прокуратурата.

По официални данни на здравното министерство ИАЛ е извършила близо 70 проверки, а през 2026 г. на ГДБОП са изпратени 20 преписки, съдържащи документи от контролни покупки.

При тези покупки служителите поръчват продукти от проверяваните сайтове, а събраните документи се използват за установяване на търговците и проследяване на доставките.

Образувани са три административнонаказателни производства. По два от случаите вече са съставени актове, а по третия предстоят допълнителни действия със съдействието на МВР.

За съответните нарушения законодателството предвижда санкции, които според директора на ИАЛ могат да достигнат около 38 000 евро.

Подготвят се и законодателни промени за по-строга отговорност при незаконна продажба на лекарства. Здравният министър е възложил на Богдан Кирилов в срок до една седмица да представи предложения за преодоляване на пропуските в нормативната уредба.

Една от обсъжданите възможности е незаконната търговия с определени лекарствени продукти и пептиди да води не само до административни санкции, но и до наказателна отговорност.

Към момента това е предложение, а не вече приета законодателна промяна.

Проверките обхващат и инфлуенсъри, които рекламират лекарства в нарушение на закона. По информация на ИАЛ данни за десетки случаи с популярни лица са предадени на органите на реда за установяване на самоличността им и събиране на доказателства.

Първите актове се очакват през следващите седмици. Санкции ще бъдат налагани при установени и доказани нарушения.

Инициативата е част от по-широки действия срещу подвеждащата здравна информация и незаконната търговия с продукти, рекламирани за отслабване, подмладяване и подобряване на физическата форма.

В България продажбата на лекарства с рецепта по интернет е забранена. Онлайн могат да се предлагат само разрешени лекарствени продукти без рецепта от търговци, които отговарят на законовите изисквания. Това е разяснено и в официален отговор на Министерството на здравеопазването относно онлайн търговията с пептиди.

Здравните власти предупреждават, че надписи като „само за лабораторни изследвания“, рекламни обещания за бързи резултати или препоръки от популярни личности не са гаранция за безопасност.

Потребителите трябва да проверяват дали онлайн търговецът има необходимото разрешение и да не приемат лекарства или вещества с неясен произход без медицинска консултация.

Гражданите могат да подават сигнали за съмнителни сайтове и незаконна реклама до Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата.

С публикуването на списъка и подготовката на законодателни промени институциите се стремят да ограничат незаконния пазар на медикаменти и да намалят рисковете за здравето на хората, които купуват продукти от непроверени интернет платформи.