България регистрира най-високия капацитет от болнични легла в целия Европейски съюз спрямо броя на населението си, показва официален доклад на статистическата служба Евростат, публикуван на 13 юли 2026 г. Според представените данни страната ни разполага със средно 870 болнични легла на 100 000 души. Тази тенденция се развива на фона на общ спад в рамките на общността, където средната наличност се свива до 507 структури на 100 000 граждани за 2024 г., спрямо 511 година по-рано.

Общото намаляване на местата в болниците в Европейския съюз е дългосрочен процес, започнал още при старта на статистическото наблюдение през 2009 г., когато индексът е отчитал 582 легла. Експертите от Евростат поясняват, че свиването на капацитета отразява научния и технологичен напредък в сектора. Благодарение на модерната медицина се скъсява престоят на пациентите в лечебните заведения, като все по-голяма част от стационарните процедури се заменят с амбулаторни алтернативи или еднодневна медицинска грижа.

Зад лидерската позиция на държавата ни се нареждат Германия със 759 легла, Румъния със 731 легла, Австрия с 655 легла и Чехия с 639 легла на 100 000 жители. В обратния край на скалата се позиционират шест нации, чийто ресурс пада под границата от 300 легла. С най-ниски нива се отличават Швеция със 187 легла, следвана от Нидерландия с 221 легла, Дания с 226 легла, Финландия с 248 легла, Испания с 283 легла и Ирландия с 293 легла.

Ситуацията се преобръща коренно по отношение на наличната инфраструктура за дългосрочни грижи, разположена в домове за възрастни и други специализирани резидентни центрове. Водещи показатели тук притежава Нидерландия, осигуряваща 1390 места на 100 000 души, следвана непосредствено от Швеция с 1298 легла и Белгия с 1249 легла.

Най-сериозен дефицит на легла за дългосрочно настаняване е регистриран в Гърция – едва 20 на 100 000 души население. България заема предпоследното място в общността със съотношение от едва 26 специализирани легла на 100 000 жители, като малко пред страната ни е Португалия с 94 места.