Екип от учени от университетите „Джонс Хопкинс“, „Станфорд“ и „Колумбия“ постигна научен пробив, след като робот, обучен чрез невронни мрежи, извърши осем успешни операции по премахване на жлъчен мехур при свине.

Процедурата е осъществена без човешка намеса, като роботът самостоятелно изпълнява всички 17 хирургични стъпки – от отделяне на органа, през поставяне на клипси, до отстраняване на жлъчния мехур.

Технологията е базирана на компютърни модели, подобни на системите зад ChatGPT и Google Gemini, и позволява на роботите да се адаптират към анатомични различия, да коригират грешки в реално време и да следват прецизни траектории, по-гладки и по-кратки от тези на човешки хирурзи.

Проучването, публикувано в Science Robotics, сочи, че роботите могат да изпълняват сложни задачи с високо ниво на автономност, включително избор на инструменти и адаптация към динамична хирургична среда.

Доцент Аксел Кригер определя това като доказателство, че дори операции върху меки тъкани са възможни без човешко участие.

Макар и все още далеч от масово клинично приложение, резултатите се считат за крайъгълен камък в развитието на автономни хирургични системи.

В Обединеното кралство се очаква значителен ръст на роботизирани лапароскопски операции – от 20% днес до 90% в рамките на десетилетие, като част от реформата на NHS.

Роботите-хирурзи, обучени чрез видеозаписи от операции върху органи от мъртви прасета, са показали способност да извършват процедури за по-малко от шест минути, с средно шест корекции на траекторията, без човешка намеса.

Експерти подчертават, че следващата стъпка е пилотно прилагане върху хора, като процесът трябва да бъде съпроводен от задълбочено изучаване на всички нюанси, рискове и необходимостта от обучение и безопасност на пациентите.