Арктика може да загуби още 1 млн. кв. км зимен лед

Зимната ледена покривка в Арктика може да намалее с около един милион квадратни километра повече, отколкото показваха досегашните климатични прогнози.

Това сочи ново изследване на учени от Университета в Кеймбридж, Великобритания, и Центъра за математически изследвания (CIMAT) в Мексико, съобщава научният портал Phys.org.

За да подобрят точността на прогнозите, изследователите са се върнали 6000 години назад във времето, когато климатът на Земята е бил повлиян от различно разпределение на слънчевата енергия вследствие на промени в земната орбита.

Периодът е известен като среден холоцен. Тогава в части от Арктика е имало по-високи температури и по-малко морски лед, което позволява на учените да изследват как полярният регион реагира на затоплянето.

Екипът е използвал проби от океански седименти, за да възстанови условията в Арктика преди хилядолетия. Особено важен за анализа е биомаркерът IP₂₅ – органично вещество, произвеждано от определени водорасли, които живеят в морския лед.

Наличието и концентрацията на този биомаркер дават информация за разпространението на ледената покривка в миналото. Учените са използвали и други органични показатели, свързани с организми, обитаващи открити води.

След това резултатите са сравнени със симулации на 27 климатични модела, които възпроизвеждат условията през средния холоцен.

Чрез статистически подход изследователите са дали по-голяма тежест на моделите, които най-добре съответстват на данните от древния климат. Получените оценки са използвани за прецизиране на прогнозите за бъдещето.

Резултатът е съществен: досегашните модели вероятно са надценявали количеството зимен морски лед в Арктика.

След прилагането на корекциите прогнозираното намаляване на ледената покривка се увеличава с приблизително един милион квадратни километра спрямо предишните оценки.

За сравнение, това е площ, повече от девет пъти по-голяма от територията на България.

Авторите съобщават още, че новият метод може да намали неопределеността в някои прогнози с до 85%. Това не означава, че всички климатични прогнози стават с толкова по-точни, а че диапазонът на възможните резултати се стеснява значително при разглежданите показатели.

Зимният морски лед има ключова роля в климатичната система. Той ограничава обмена на топлина и влага между океана и атмосферата и влияе върху движението на въздушните маси.

Когато ледената покривка намалява, по-големи площи от океана остават открити. Това променя количеството топлина и водни пари, които постъпват в атмосферата, и може да повлияе на атмосферната циркулация далеч извън Арктика.

Според учените последствията могат да се усетят и в Европа и Северна Америка, включително чрез промени в зимните температури и валежите.

Възможни са условия, благоприятстващи по-студени периоди и по-интензивни снеговалежи в отделни райони на Великобритания, Северна Европа и Северна Америка. Изследователите обаче не твърдят, че намаляването на арктическия лед непременно ще води до по-студени зими навсякъде.

Връзката между състоянието на Арктика и времето в умерените ширини е сложна и зависи от множество атмосферни и океански процеси.

Изследването открива и възможни последствия за Гренландия и Средиземноморието.

При използването на коригираните климатични модели учените установяват, че досегашните прогнози може да са подценявали снеговалежите в югоизточната част на Гренландия и валежите в Средиземноморския регион.

Промените в снеговалежите имат значение за натрупването на сняг и състоянието на ледената покривка на Гренландия, докато по-интензивните валежи в Средиземноморието могат да увеличат риска от наводнения в определени райони.

За Южна Европа, включително Балканския полуостров, това е допълнителна причина да се следят дългосрочните климатични тенденции. Самото изследване обаче не дава конкретна прогноза за валежите в България.

Учените подчертават, че затоплянето през средния холоцен и съвременното изменение на климата имат различни причини. Преди 6000 години важна роля са играли естествените изменения в земната орбита, докато днешното глобално затопляне се дължи основно на увеличаването на парниковите газове вследствие на човешката дейност.

Въпреки това реакцията на морския лед към по-високите температури предоставя ценна информация за поведението на климатичната система.

Основният извод е, че бъдещото свиване на зимния лед в Арктика може да се окаже по-сериозно, отколкото се смяташе досега. Използването на данни за древния климат помага на учените да ограничат неопределеността и да определят по-надеждно кои райони на Арктика са най-застрашени от загуба на лед през следващите десетилетия.