Днес, 17 януари, православната църква отбелязва паметта на Преподобния Антоний Велики, един от основателите на християнското монашество. В народния календар този ден е известен като Антоновден и е свързан с множество обичаи и вярвания, насочени към запазване на здравето и благополучието на семейството.

Традиции и вярвания

Според народните поверия, на Антоновден се извършват различни ритуали, за да се предпазят хората от болести. Жените не предат и не плетат, за да не се завързват болестите, а от менюто отсъства боб и леща, които се смятат за "вързващи" храни.

Особено място в празничната трапеза заема содената питка, която се намазва с петмез и се раздава на близки и съседи за здраве. Традиционно се приготвят и други вкусни ястия като тутманик и пълнена кокошка. За да се отвърнат болестите, се избягва консумацията на свинско месо.

Ковачите и Антоновден

Интересен е и фолклорният образ на братята ковачи Андон и Атанас, които се смятат за изобретатели на ковашките клещи. Затова Антоновден и следващият ден, Атанасовден, се честват и като празници на всички работещи с метал – ковачи, железари, ножари и други.

Имен ден

На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производните им. Името "Антоний" има латински произход и означава "безценен".