Мобилният телефон в джоба ви знае къде живеете, къде работите, в кои магазини пазарувате, къде ходите на лекар, в коя църква отивате и дори къде сте пътували по празниците. И тази информация често се оказва на пазара за данни – а сред купувачите е Американската служба за имиграция и митническо правоприлагане (ICE).
Телефоните не е необходимо правителството да ги следи – те сами го правят. Част от локационните данни се събират, за да работят навигация или прогноза за времето, но много по-често информацията се събира невидимо във фонов режим.
Авторът на статията е изследовател по защита на личните данни, който изучава как хората вземат решения за това каква информация споделят и как тя се използва. Той подчертава, че след като дадете на приложение или сайт достъп до местоположението си, вие губите контрол върху това къде и на кого тези данни ще бъдат предоставени.
Как мобилните телефони събират данни за местоположение
Телефоните събират локационна информация по два начина – като част от нормалната си работа и по законова необходимост.
Всеки телефон непрекъснато търси най-близката кулa на мобилен оператор, за да може да осъществи повикване или да изпрати съобщение възможно най-бързо. Често той поддържа връзка с няколко кули едновременно. Така чрез триангулация и пресичането на сигналните „зони“ на тези кули може да бъде определено местоположението на устройството.
От 2001 г. операторите са длъжни да предоставят точни координати на телефон, който звъни на 911, за да се съкрати времето за реакция при спешни случаи.
Как данните се споделят и продават
Когато дадете разрешение на приложение или сайт да използва вашето местоположение, разработчикът може свободно да споделя или продава данните. Понякога това става чрез директни партньорства с брокери на данни.
По-често обаче информацията изтича чрез real-time bidding – автоматизиран процес, при който рекламни посредници наддават за показване на реклами. За да бъде подбран правилният потребител, софтуерът в приложението споделя лични данни, включително локацията, с трети страни. Тези посредници могат да съхраняват и препродават тази информация, дори и да не спечелят рекламния търг.
Какво се случва с данните след това
Брокерите на локационни данни ги продават масово на различни компании – включително такива, които разработват инструменти за наблюдение на движението на хора. Част от инструментите са безобидни (например помощ на пътя), но други се използват от правоохранителни и държавни агенции.
През октомври 2025 г. медии разкриха, че ICE е закупила инструмент на компанията Penlink, който позволява проследяване на конкретни мобильни устройства във времето в определен регион. Системата дава достъп до данни от „стотици милиони телефони“ – без необходимост от съдебно разрешение.
Защо това е проблем
Локационните данни са изключително чувствителни и не могат да бъдат ефективно анонимизирани. Двете най-посещавани места от всеки човек са домът и работата, което прави идентифицирането му тривиално лесно.
Хората често не осъзнават, че данните, които дават на приложение за навигация, фитнес тракер или прогноза за времето, могат да разкрият техния домашен адрес или други лични навици. В едно изследване върху фитнес приложения потребителите не са се замисляли, че записаните им тренировъчни маршрути могат да издадат къде живеят.
Това непознаване на рисковете означава, че повечето хора не могат да предвидят, че информация, събрана в хода на обичайното използване на телефона, може да стигне до агенции като ICE.
Затова са необходими по-строги ограничения върху това как оператори, приложения и държавни структури могат да събират и използват локационни данни. Засега опитите на Федералната търговска комисия (FTC) да ограничи продажбата на данни от оператори срещат смесени резултати в съда, а само няколко американски щата работят по законодателни промени.
Все още няма коментари. Бъдете първи!