1 април е познат в цял свят като Международен ден на хумора и шегата. Макар произходът на празника да не е напълно изяснен, съществуват няколко основни теории за неговото възникване. Една от най-популярните версии е свързана с Франция и преминаването към Григорианския календар през 1564 година при крал Шарл IX.
Преди тази промяна Нова година се е празнувала в края на месец март, завършвайки на 1 април. Хората, които продължили да спазват старата дата или не разбрали за реформата, ставали обект на подигравки. Наричали ги „априлски риби“, тъй като по това време рибите са лесна плячка, и им изпращали фалшиви подаръци или ги канели на несъществуващи тържества.
Друга историческа хипотеза отвежда към Древния Рим, където в края на март се е провеждал фестивалът Хилария. Празненствата са били посветени на възкресението на бог Атис и са включвали маскировки и имитации на официални лица. Подобни пролетни традиции, свързани с променливото време и „лъжовния“ характер на сезона, съществуват и в индийската култура под формата на празника Холи.
През XVIII век Денят на шегата се разпространява широко във Великобритания. В Шотландия празникът се чества два дни, като втория ден е посветен на закачки, насочени към гърба на хората. В днешно време медиите и големите компании често се включват в инициативата, публикувайки достоверно изглеждащи, но напълно измислени новини.
В България 1 април е утвърден празник на хумора, като за негова столица се приема град Габрово. Градът е световно известен със своя Дом на хумора и сатирата, където се организират изложби и събития, посветени на прочутото габровско пестене и находчивост.
Традицията изисква шегите да бъдат добронамерени и да приключат до обяд, за да донесат късмет на участниците. Основните правила на деня повеляват всеки да се опита да излъже някого, но без да предизвиква обида, запазвайки духа на забавлението и социалното общуване.