На 14 октомври православната църква и българският народ отбелязват Петковден – празника в чест на Света Петка Българска, покровителка на жените, дома и благочестието. Денят се счита за край на есента и стопанския цикъл, а в народната традиция се свързва с овча сватба – заплождането на домашните животни.
Света Петка е родена през 11 век в град Епиват на Мраморно море. След смъртта ѝ, нейните мощи, смятани за целителни, преминават през Търново, където са пренесени от цар Иван Асен II, и след дълги странствания намират покой в румънския град Яш, където се съхраняват и днес.
В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на женските занаяти – предене, тъкане, шиене. На този ден се месят колаци, като най-големият се посвещава на светицата. Домът се поръсва със светена вода, а семейството се покланя трикратно на Господа.
Обредната трапеза включва: – Овче месо – Курбан чорба – Яхния с праз – Сарми
На Петковден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева
Празникът е повод за семейно събиране, молитва и почит към традицията, като Света Петка остава символ на духовна устойчивост и женска сила в българската култура.