Мръсният въздух пречи на пчелите да откриват цветя

Замърсяването на въздуха затруднява пчелите, пеперудите и други опрашващи насекоми да откриват цветята по техния аромат. Това показва ново изследване на учени от Университета в Рединг, Великобритания, публикувано на 8 октомври 2026 г.

Резултатите разкриват, че при едновременно въздействие на озон и азотни оксиди ефективността на опрашителите намалява средно с 68% в анализираните експерименти.

Изследователите са обобщили резултатите от 22 експериментални проучвания, посветени на влиянието на замърсителите върху насекомите, които опрашват диворастящите растения и земеделските култури. Данните са публикувани в научното списание Frontiers in Ecology and the Environment, съобщиха от Университета в Рединг.

Оказва се, че замърсяването не просто влошава средата, в която живеят насекомите, а променя химичните сигнали, чрез които те намират храната си.

Цветята отделят летливи ароматни вещества, които насочват пчелите, пеперудите и нощните пеперуди към нектара и прашеца. Когато тези вещества попаднат в замърсен въздух, озонът и азотните оксиди могат да променят химичния им състав или да ги разградят, преди ароматът да достигне до насекомите.

Така цветята стават по-трудни за откриване, дори когато се намират сравнително близо.

Резултатите показват значителни различия според вида на замърсяването. При повишени концентрации на приземен озон ефективността на опрашителите намалява средно с 42%, а при въздействие на азотни оксиди – с 46%.

Когато двата вида замърсители присъстват едновременно, отчетеното средно намаление достига 68%.

Учените уточняват, че този показател обхваща различни измерители на поведението и дейността на насекомите, включително способността им да намират храна, ефективността на храненето и числеността им. Следователно резултатът не означава, че всяко растение губи точно 68% от опрашването си.

Интересен е и фактът, че комбинираното въздействие на двата замърсителя не е просто сбор от отделните им ефекти. Озонът и азотните оксиди участват в химични реакции помежду си, които при определени условия частично ограничават вредното им действие.

Изследователите предупреждават, че само три от включените проучвания са изследвали едновременно двата замърсителя, което означава, че са необходими допълнителни експерименти за по-точна оценка на комбинираното въздействие.

Особено уязвими са насекомите, които разчитат на аромата на определени растения. Сред тях са някои видове нощни пеперуди, специализирани в посещаването на конкретни цветя.

Пчелите и дневните пеперуди са изложени в по-голяма степен на приземния озон, докато нощноактивните опрашители могат да бъдат по-силно засегнати от азотните оксиди.

Един от основните източници на азотни оксиди е автомобилният транспорт, особено дизеловите двигатели. Тези вещества се отделят и при други процеси на изгаряне на горива.

Според водещия автор на изследването д-р Джеймс Райъл проблемът може да се задълбочи през следващите десетилетия.

При разглеждания от учените сценарий концентрациите на приземния озон могат да продължат да нарастват приблизително до 2050 г., въпреки очакваното постепенно намаляване на емисиите от изкопаеми горива.

Това означава, че опрашващите насекоми могат да бъдат изложени на допълнителен натиск през следващите две до три десетилетия.

След средата на века, ако преходът към по-чиста енергия продължи и емисиите на вещества, участващи в образуването на озон, намалеят значително, условията за опрашителите могат постепенно да се подобрят.

„Колко бързо ще настъпи това възстановяване зависи от решенията, които правителствата вземат сега“, посочва Райъл в официалното съобщение на университета.

Според него по-бързото ограничаване на емисиите на азотни оксиди, особено от дизеловите автомобили, може да съкрати периода, през който насекомите ще бъдат изложени на повишен риск.

Последиците от замърсяването могат да засегнат не само биоразнообразието, но и производството на храни. Опрашителите имат съществена роля за добивите и качеството на много земеделски култури, включително плодове, зеленчуци и маслодайни растения.

Според научната публикация около 70% от видовете земеделски култури получават ползи за добива, качеството или стабилността на производството от опрашване чрез насекоми и други безгръбначни животни.

Това прави защитата на опрашителите важна не само за природата, но и за земеделието, продоволствената сигурност и икономиката.

Учените отбелязват още, че повечето използвани експериментални данни са събрани в Европа. Това ограничава възможността резултатите да бъдат пренесени директно към други части на света, особено към силно замърсени райони в Азия, където условията могат да бъдат различни.

Новото изследване показва, че опазването на пчелите и останалите опрашители изисква не само ограничаване на пестицидите и съхраняване на естествените местообитания, но и намаляване на замърсяването на въздуха.

Защото когато цветята изгубят своя аромат в замърсената атмосфера, насекомите могат да изгубят пътя към храната си, а растенията – част от възможностите си за успешно опрашване.