ЦИК: Девет кандидат-президентски двойки с под 2500 гласа

Девет кандидат-президентски двойки са получили по-малко от 2500 гласа на първия тур на президентските избори в България на 25 октомври 2026 г.

Това показват публикуваните резултати на Централната избирателна комисия (ЦИК). Броят на гласовете за всяка от тези двойки е по-нисък от минималния брой подписи, необходим за издигането на независима кандидатура.

Според данните на ЦИК най-слаба подкрепа сред деветте двойки получават Иво Лулчев и Стефан Попов – 1132 гласа.

След тях се нареждат Борис Анзов и Бранимир Мичев с 1141 гласа, както и Лъчезар Аврамов и Ивайло Атанасов с 1165 гласа.

Останалите кандидат-президентски двойки с резултат под 2500 гласа са:

• Искра Недева и Стоян Руменов Георгиев – 1214 гласа;

• Величка Неделчева Георгиева и Росен Игнатов Иванов – 1397 гласа;

• Методи Веселинов Бъчваров и Ленин Велинов Станоев – 1563 гласа;

• Камен Захариев Тасков и Галя Димитрова Иванова – 1758 гласа;

• Боян Боянов Станков Расате и Йордан Стоянов Манасиев – 2321 гласа;

• Нако Райнов Стефанов и Нина Петкова Ламбова – 2460 гласа.

Съгласно Изборния кодекс инициативните комитети, които издигат независими кандидати за президент и вицепрезидент, трябва да представят подписка с подкрепата на най-малко 2500 избиратели.

Резултатите показват, че деветте двойки не са успели да получат на изборите толкова гласове, колкото е минималният брой подписи, необходим за регистрацията на независима кандидатура.

Това обаче не означава нарушение на изборните правила. Подписът в подкрепа на регистрацията не задължава избирателя впоследствие да гласува за съответните кандидати. Законът не поставя изискване кандидатите да получат определен минимален брой гласове, за да бъде участието им във вота валидно.

Деветте инициативни комитета са сред участниците в изборите, които имат право на публично финансиране за медийно отразяване на предизборната си кампания.

Съгласно Решение № 150-ПВР на ЦИК от 8 септември 2026 г. стойността на един медиен пакет е 20 451,68 евро с ДДС.

Средствата са предвидени за заплащане на участие и рекламни форми в медиите по време на предизборната кампания. Те не представляват сума, която кандидатите получават свободно за лично ползване.

Правото на медиен пакет не означава непременно, че съответният инициативен комитет е използвал пълния му размер. За да се установи колко публични средства действително са изразходвани, е необходима отделна справка за отчетеното финансиране.

Ако всички девет комитета са използвали максимално допустимите средства, общата сума би достигнала 184 065,12 евро. Това е теоретичен максимален размер, а не потвърден разход.

Съпоставката между необходимите подписи за регистрация, действителната подкрепа на изборите и публичното финансиране поставя въпроса доколко ефективно се използват средствата за медийни пакети при кандидатури с ограничена електорална подкрепа.

В същото време правилата имат за цел да осигурят достъп до предизборно медийно отразяване и на независими кандидати, които не разполагат с финансовите и организационните възможности на големите политически партии.