На 24, 25 и 26 май 1991 година България става свидетел на рядко метеорологично явление – обилен сняг в края на пролетта, когато обикновено природата вече се подготвя за лятото.
Тази необичайна климатична аномалия, предизвикана от силен средиземноморски циклон, връща зимата на Балканския полуостров и остава запечатана в паметта на мнозина като едно от най-студените и изненадващи събития в края на май.
Какво се случи през май 1991 година?
През последните дни на май 1991 година силен средиземноморски циклон, комбиниран с проникването на студен въздух от Северна Европа, предизвиква рязко застудяване в България. Температурите падат значително под нормалните за сезона, а валежите, първоначално под формата на дъжд, преминават в сняг в много части на страната. Снежна покривка се образува не само в планинските райони, но и в по-ниски области като Предбалкана и дори в големи градове като София и Пловдив.
-
Планински райони: Във високите части на Рила, Пирин и Стара планина снежната покривка надхвърля 40–50 см, а на места като Черни връх достига до 80 см. Това е изключително необичайно за края на май, когато снегът обикновено е рядкост дори на най-високите върхове.
-
Предбалкан и низини: В градове като Габрово, Самоков и Перник на 26 май сутринта жителите се събуждат с 15-сантиметрова снежна покривка. В София, особено в кварталите „Гео Милев“ и „Слатина“, на 26 май в 8:00 сутринта вали сняг, като по тревните площи се натрупва около 1 см сняг. Пловдив също е засегнат, макар и с по-малко интензивни валежи.
-
Температури: Максималните температури през тези дни са значително по-ниски от обичайните за май, когато средните стойности варират между 20 и 25°C. В много райони те едва достигат 10–15°C, а в планините падат близо до 0°C.
Причините за необичайното време
Необичайното застудяване през май 1991 година е резултат от комбинация от няколко метеорологични фактора:
-
Средиземноморски циклон: Обширен циклон, формиран над Средиземно море, носи значителни количества влага и валежи към Балканите. За 48 часа падат обилни дъждове, които в по-високите и студени райони преминават в сняг.
-
Студен въздух от Северна Европа: Проникването на студена въздушна маса от север понижава температурите рязко, създавайки условия за зимни валежи. Тази комбинация от влажен и студен въздух е ключова за образуването на снежна покривка.
-
Орография на терена: Планинските райони на България, като Рила и Стара планина, усилват валежите поради орографски ефекти, при които влажният въздух се издига и кондензира, водейки до по-обилни снеговалежи.
Според климатолога проф. Георги Рачев, преподавател в Софийския университет, тези три дни – 24, 25 и 26 май 1991 година – са сред най-студените в края на май в климатичната история на България. Той отбелязва, че 26 май 1991 година е най-късната дата, на която в София е регистрирана снежна покривка.
Неочакваният сняг през май 1991 година предизвиква смесени реакции сред населението – от изненада и учудване до известни затруднения:
-
Битови и транспортни проблеми: Въпреки че снегът в низините не е толкова обилен, колкото в планините, той създава временни затруднения в движението, особено по високите проходи и в по-отдалечените райони. В градовете като София и Пловдив натрупванията са минимални и бързо се стопяват, но все пак предизвикват коментари и любопитство.
-
Селско стопанство: Макар че няма данни за сериозни щети върху земеделието, внезапното застудяване вероятно е повлияло на някои ранни култури, особено в по-високите райони. Слани, които често съпътстват подобни застудявания, биха могли да навредят на младите растения.
-
Обществена реакция: Мнозина си спомнят това събитие като куриоз, тъй като сняг в края на май е изключителна рядкост. Снимки и разкази от онова време все още циркулират, подчертавайки необичайния характер на явлението.
Снегът през май 1991 година е повече от метеорологичен куриоз – той е пример за изменчивостта на климата и способността на природата да изненадва. В контекста на глобалното затопляне, което започва да се усеща още през 90-те години, подобни аномалии напомнят, че климатът не следва строги правила. Според проф. Рачев, въпреки тенденцията към по-топло време в България от 70-те години насам, екстремни събития като това през 1991 година остават възможни.
Освен това събитието има и културно значение. То се свързва с празника 24 май – Ден на българската просвета и култура, когато хората обикновено очакват топло и слънчево време за празненства на открито. Снегът през тези дни превръща празника в необичайно зимно преживяване, което го прави още по-запомнящо се.
Снеговалежите на 24, 25 и 26 май 1991 година в България са реално и добре документирано събитие, потвърдено от метеорологични данни и експертни анализи. Предизвикани от рядка комбинация от средиземноморски циклон и студен въздух от Северна Европа, те връщат зимата в края на пролетта, оставяйки снежна покривка в планините, Предбалкана и дори в големи градове като София и Пловдив. Това събитие остава един от най-запомнящите се метеорологични феномени в българската климатична история, напомняйки ни за непредсказуемостта на времето и красотата на природните изненади.
